Аферата „Зелда“

Трой кимна.

— Защо не? — попита той с жестокия, безгрижен тон на Зелда, и влезе в банята, като затвори вратата.

Изобел остана на мястото, на което я беше оставил, застанала сама насред стаята, по халат. Откри, че е потресена от мисълта, че Зелда излиза без нея, че Зелда приема отделна самоличност и живот. Зелда беше излизала и бе разговаряла с някой друг, може би беше флиртувала с някой друг. Други хора ги бяха видели заедно. Зелда беше изрекла думи, които не бяха нито изречени, нито чути от Изобел.

Сякаш дете бе пораснало и беше напуснало дома — само че усещането бе много, много по-ужасно. Сякаш един съпруг беше изневерил. Сякаш приятел бе извършил измама. Сякаш самата тя беше ходила насън, бе излязла през нощта и се беше държала съвсем нетипично за себе си, а после се беше прибрала отново у дома и бе принудена да се изправи лице в лице с факта, че животът й не й принадлежи.

Изобел застана съвсем неподвижно и се заслуша в шумовете, долитащи от банята, докато Трой смъкваше от себе си кожата на Зелда. Чу го как се движи насам-натам, как отмива грима й от лицето си, звука от течащата вода на душа, спирането на крана, после вратата се отвори и той се върна в стаята, свеж и чист в бялата хотелска хавлия, изглеждайки с години по-млад от истинската си възраст, неоспоримо мъжествен, свеж и сексапилен, и млад. Редом с него Изобел се почувства стара и неуверена, изхабена и неспокойна.

— Не ми харесва мисълта да излизаш като Зелда без мен — каза тя колебливо.

Той отиде до минибара и го отвори: огледа с наслада бутилчиците.

— Питие? Не? — избра едно бренди и го наля в чаша. Отпусна се в креслото отсреща, вдигна чашата към нея и после отпи.

— И защо не? Какво толкова ще стане?

— Рисковано е — каза тя безпомощно.

— Цялото това начинание е рисковано — каза той. — Гледа ли предаването?

— Да — призна тя неохотно. — Беше чудесен. Тя беше чудесна.

— Щеше ли дори за миг да ти мине през ума, че това съм аз, и се представям за нея?

Тя поклати глава.

— Така си и мислех — каза той. — В клуба просто я изпробвах. Исках да видя как се държи и въздейства на напълно непознат човек. Ефектът беше добър. Не е станало нищо лошо.

— Но какво искаше той? — попита тя, съвсем като разтревожена майка в разговор с кривнала от правия път дъщеря. — Защо изведнъж те покани да излезете, просто ей така?

Зелда отправи към Изобел продължителен, многозначителен поглед. Изобел допря ръце до слепоочията си, където пулсът й туптеше силно.

— Да не искаш да кажеш, че се е опитвал да флиртува?

— Искаше да изкара пари от Зелда — каза Трой възмутено, изоставяйки рязко предизвикателната си поза. — Представи си каква дързост. Някакъв си второразряден провинциален водещ на предаване реши, че ще придума Зелда Виър да се откаже от един чудесен четвърт милион, за да му основе продуцентска компания, а после на нея би й се наложило да върши цялата работа.

— Не може да бъде! — възкликна Изобел, отклонявайки се временно от темата.