Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Да, направи го. Мисли, че ще се наречем „Виър и Уейд“.
— Но аз никога не бих направила такова нещо!
— Нито пък аз. А пък Зелда ще го схруска за закуска — Трой се изкикоти. — Каза ми, че искал да я обезщети за преживяванията, които са я белязали. Едва ли е направил нещо повече от това, да погледне корицата на книгата. Ако беше прочел повече, щеше да е наясно, че тя си е отмъстила сама. Не бих се впуснал в бизнес със Зелда Виър с намерението да се възползвам от нея.
— Но това е наистина ужасно — каза Изобел. — Той трябва да е напълно безпринципен.
Трой й се усмихна над ръба на чашата.
— Скъпа, този свят е безпринципен. Ако имаш такива пари, за каквито говори Зелда публично, не забравяй, публично, ако си богата като Зелда и богатството е основната ти тема, тогава ей така, изневиделица, ще изникнат всевъзможни злонамерени хора с цел да ти го отнемат. Всички, абсолютно всички, ще искат своя дял.
Изобел поклати глава.
— Винаги съм си представяла Зелда като живееща в свят, в който има други богати и красиви хора — каза тя. — Никога не съм мислила, че хората ще се опитат да я експлоатират.
Трой се усмихна и каза:
— Тя е талантът, нали? Не си даваш сметка колко рядко срещано е това. На всеки един, който може да произведе оригинални идеи, се падат сигурно половин дузина души, които се възползват. Номерът е да откриеш единия. Когато откриеш този един човек, издигаш малка ограда около него или нея, за да е ясно, че го притежаваш, а после го впрягаш на работа. Караш го да работи, и да работи, и да работи, и откриваш всевъзможни начини да извличаш полза от него.
— Но нещата не стояха така за Изобел Латимър — каза Изобел.
Трой поклати глава.
— Това е погрешният вид талант. Никога не съм печелил много пари от Изобел Латимър, нито пък ти. Но откакто се разчу, че съм агент на Зелда, знаеш ли колко по-интензивен стана бизнесът ми?
Тя поклати глава.
— Повече от двойно — каза той. — Поканите за празненства? Три пъти повече. Поканите за вечеря? Двойно. Покани за обяд? Не мога да изям толкова обеди, че да угодя на хората, които искат да ме извеждат и да ме хранят, защото си мислят, че умея да разпознавам мигновено таланта и мога да им донеса някаква печалба. Не става дума само за хонорарите, знаеш ли. А за нещо много повече от това.
Тя поклати глава. Изглеждаше смутена.
— Говориш така, сякаш я поглъщате, сякаш си я разделяте и я поглъщате.
Усмивката на Трой беше като на хищен вълк:
— И двамата го правим, нали? За нас тя е гъската, която е снесла златно яйце. Номерът е да я използваме, без да я погубим. Искаме да вземем всичко, каквото можем, докато все още имаме възможност, без да увеличаваме евентуалните неприятни последици.
— Но нали между нас става дума за нещо повече от това? Става дума за нещо повече от идеята как да се експлоатира един талант?
Разтревоженият й глас го върна към задачата му да я успокоява, да крие от нея комерсиалната действителност, която тя съвсем рядко зърваше. Той остави чашата си, прекоси стаята и я целуна леко по бузата, както би целунал майка си.
— Разбира се, че да. Става дума за нещо много повече от общия ни дял от печалбата. А сега те моля да ме извиниш, трябва да си лягам. Утре ни предстои голям ден и трябва да бъдеш в най-добрия си вид. Хващаме влака за Ливърпул в девет и десет. Колата идва в осем и трийсет.
Изобел искаше да го задържи, но той се изплъзна от хватката й и се отправи към вратата на спалнята си.
— Трой! — каза тя. Той се поколеба, с ръка върху дръжката на бравата.
— Мислех си, че бихме могли… — тя не можеше да довърши изречението, не знаеше как да отправи поканата си.
Той се престори, че не разбира какво имаше предвид тя.
— Утре ще ми кажеш — усмихна й се. — Тази вечер съм уморен до смърт. Утре ще ми кажеш какво си мислела.
Шестнайсет
Изобел, облечена като Зелда, мълча по време на пътуването с влака до Ливърпул с Трой, мълчеше и докато се регистрираха в хотела.
— Иска ми се да успея да погледна музея и галерията — каза тя във фоайето.
Трой я изгледа сурово.
— Не бих предположил, че ще се интересуваш особено — каза той остро. — Пълно е само с разни стари неща.
За момент си помисли, че тя ще възрази, но после Зелда кимна с русата си глава, сякаш й липсваше енергията да настоява на собствената си идентичност; взе мълчаливо ключа си и последва пиколото горе до стаята си. Провери грима и косата си и слезе след по-малко от половин час за първото от интервютата за деня с една жена от местния вестник, която искаше да изготви задълбочена дописка върху преобразяването на Зелда от жертва на тормоз в авторка на бестселъри. Трой се облегна назад в стола си и загледа как Зелда парира обичайните въпроси и преразказва познатите анекдоти. След като тя свърши и жената си отиде, той й се усмихна с най-чаровната си усмивка.