На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Ами ако е девет? - предположи Кари. - Ако десетич­ната дава прекалено голям резултат, а осмоичната прекале­но малък...

-      Отговорът трябва да е в хилядните. По дяволите! - Нина погледна Чейс въпросително.

- Двайсет и четири минути.

-      Мамка му! Изоставаме! - Тя ядосано ритна вратата. - Не мога да разбера какво пропускаме?

Чейс се наведе и започна да рови из оловните топчета с надеждата, че може да има някакъв скрит ключ за разгада­ването на пъзела. Но такъв нямаше.

-      Ами ако просто се опитаме да уцелим и сложим тол­кова топчета, колкото ни хрумне? Има шанс да ни се усмих­не късметът.

Нина докосна медальона си.

-      Ще ни трябва целия късмет на света.

-      Това е единственото, с което разполагаме. Не можем просто да се откажем - дори и да успеем да се върнем през всичките други препятствия, когато излезем индианците ще ни убият. А после Хюго, Агналдо и професора.

-      Ако го направим погрешно пак ще ни убият - напом­ни му Кари и посочи шиповете, надвиснали над главите им.

-      Може би съществува начин да издърпаме лоста от външната страна на помещението...

Но Нина бе престанала да слуша. Нещо, което Чейс бе казал преди, изникна в съзнанието ѝ.

Дори и да успеем да се върнем през всичките други пре­пятствия.

Точно тези думи не ѝ даваха мира. В следващия миг тя разбра какво беше...

- Трябва да има друг начин да се мине! - извика тя. - Хо­рата от племето, които поддържат храма и капаните... някой трябва да слага тези капани. Както и да ги поправя. - Тя по­сочи каменната врата. - Не е възможно строителите на храма да са принуждавали всичките хора, за които се предполага, че трябва да бъдат предпазвани, да минават през всичките тези препятствия всеки път, когато влизат вътре - една малка грешка - и са мъртви! Значи трябва да има някакъв начин да се влиза безопасно, без да са заплашени от смърт всеки път.

-      Задна врата? - допусна Чейс.

-      Да, нещо като служебен вход или просто някакъв на­чин да се отваря изхода на всяко предизвикателство, без всъщност да е напълно завършено. - Нина отново плъзна лъча на фенера по стените. - Може би има някакъв ключ или хлабав блок, нещо, с което да се отвори вратата.

Започнаха да претърсват стените на залата, като опипва­ха с пръсти студения камък. След минута Чейс извиси глас:

- Тук!

Нина и Кари отидоха при него в ъгъла на помещението. На нивото на пода, точно където двете стени се събираха, имаше малък вертикален отвор. Не беше по-голям от прорез - но в сравнение с точните спойки на другите блокове си ли­чеше, че е преднамерено изработен.

-      Какво има вътре? - попита Кари.

-      Представа нямам - прекалено малък е, за да провра ръката си. Нина, ти си с по-изящни пръсти, защо не опиташ?

-      Ами, бих искала да си останат изящни - отвърна тя, но коленичи пред отвора. - О, боже. Надявам се, че вътре няма скорпиони, или нещо, което да ми натроши ръката...

Тя предпазливо провря длан между блоковете. Отнача­ло малко, после още малко...