Разбиваща жега

— А през пролетта и лятото по пътеките е пълно с хора.

— Именно.

Взираха се първо в картата, после в бялата дъска и обратно. След няколко минути размисъл Хийт стана, свали капачката на един от маркерите и задраска националния парк „Хамилтън“. Беше го записала, за да го обмислят като вариант, но сега й се струваше, че е малко вероятно „Тектон“, масоните или илюминатите да се събират там.

— Само едно място ми се струва логично — заяви Руук след още няколко минути.

— Знам — каза Хийт, а после двамата довършиха в един глас:

— Масонската ложа.

— Много обичам, като стане така — каза той, притегли я към себе си и я целуна по устните.

— И аз — кимна тя.

— Чудя се…

Руук замлъкна, поглади брадичката си и се отдаде на мислите, които се въртяха в главата му.

— Какво?

— Невъзможно е всички масони да имат нещо общо с илюминатите. Спомни си бележките на Клоуи. Беше нарисувала стълбища, помниш ли?

Хийт ясно си представи онези страници. На едната имаше стълбище, което я пресичаше по диагонал. До него Клоуи беше нахвърляла бележки за, както се беше оказало, „Тектон“. На съседната се виждаше още едно стълбище, нарисувано по-подробно, със светлосенки и чертички по ръба. На следващата имаше трето. Клоуи беше драскала из цялата тетрадка, но тук фигурките бяха най-много — слънца, луни, букви V, американското знаме, пирамида, триъгълници, кръгове и квадрати.

Хийт извади телефона си, зареди снимките на тетрадката и намери онези, които искаше да разгледа. Клоуи беше нарисувала поредица от геометрични фигури с кръг в центъра. Приличаше на часовник с триъгълник на 12 часа, последван от квадрат, петоъгълник и шестоъгълник. На 6 имаше триъгълник с вълнообразни стени, който повече приличаше на коледна елха. Следващите няколко бяха звезди с различни числа по върховете. Когато направи снимките, Хийт не им беше обърнала внимание, но сега рисунките придобиваха ново значение.