Разбиваща жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- ISBN: 978-619-7502-10-7
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разбиваща жега». Краткое содержание книги:
— И това заинтригува Клоуи, така ли? — попита Хийт.
— Меко казано. Едва успях да й попреча да тръгне след тях.
— Къде стана това?
— Тъкмо се бяхме срещнали пред редакцията, вървяхме към колата ми и наближавахме към „Забро“. Тогава видяхме първия мъж, точно излизаше през главния вход…
Пулсът на Хийт се ускори. Тод имаше предвид сградата с тайния коридор до подземието.
— Един от костюмираните ли? — попита тя, все така спокойно.
— Да. Бяхме достатъчно надалеч, за да не ни види, но около сградата е осветено, така че ние го виждахме.
— Продължавайте — подкани го тя, след като си записа нещо.
— Сградата беше затворена за ремонт, всъщност все още е. Затова на Клоуи й се стори необичайно, че там има човек, и то по това време. Аз не е впечатлих, казах й, че сигурно е някой професор, но знам ли, тя имаше нещо като шесто чувство. Аз исках да отидем на вечеря, така че продължихме, но точно тогава от сградата излязоха и останалите.
— Мъжете с качулките? — попита Хийт, готова да продължи да записва.
— Да. Бяха седмина и сякаш се препъваха. Всеки беше хванал за рамото този пред него. До тях вървеше още един с костюм, а най-отзад и трети. Щом ги видя, Клоуи отказа да се помръдне.
— Намесили са се инстинктите й на журналист — каза Хийт, която отлично разбираше какво е станало. В това отношение с Руук си приличаха: ако зърнеха нещо необичайно, нещо, което да предизвика интереса им, и двамата реагираха по същия начин. Тя се превръщаше в ченге, а той — в репортер.
— Точно. Защо са там, какво правят, къде отиват. От момента, в който видя онези с качулките, нямаше връщане назад. Което пък беше началото на края на връзката ни.
Оттам нататък Тод не можа да й каже кой знае какво. Камионетката била голяма, без позорни, бяла на цвят, без надписи и отличителни знаци.
— Всичките бяха там по своя воля — каза той.
— Защо смятате така? — попита Хийт.
— Говореха си. И се смееха.
— Чухте ли за какво говореха?
Тод поклати глава.
— Не, бяха твърде далеч. Знам само, че каквото и да правеха, се вълнуваха и бяха доволни.
Хийт беше сигурна, че Тод и Клоуи са станали свидетели на първия етап от посвещаването в тайните дълбини на ордена Свободните масони. Ако теорията им беше вярна, студентите с качулките бяха потеглили към света на илюминатите.
26
Хийт позвъни в полицейското управление, но затвори, преди да я свържат с Иън. С Руук бяха открили нова следа, трябваше да тръгнат по нея и тя не желаеше да забавя ход, за да може той да ги настигне. Ако се наложеше, по-късно щеше да го моли за прошка.
В уютното фоайе на хотела имаше големи столове с плюшена тапицерия, наредени край газова камина. Изглеждаха доста изкусително, но тя се насочи право към бюрото на рецепционистката, която беше облечена с искрящо бяла блуза, тъмносиньо сако и широк панталон в същия цвят.
— Какъв прекрасен ден! — приветливо я поздрави жената. — С какво мога да ви услужа?
Хийт си записа името на ревера й и приятелски й се усмихна. Дейзи Малоун.
— Наскоро пристигнах в града и искам да го разгледам. Дали имате карта на Камбрия?
— Разбира се! — Дейзи се обърна към рафта зад гърба си, взе една карта и я подаде на Ники. — Това е карта на Камбрия, но освен това включва и част от съседните райони. Извън града има прекрасни места! На езерото Уошингтън е прекрасно по това време, в националния парк „Хамилтън“ има чудесни пътеки. Прекалено студено е за разходка със сал, може би следващия път. Във всеки случай извадихме късмет, времето е чудесно!
Рецепционистката беше права. Откакто Хийт беше пристигнала, температурите нито веднъж не бяха надхвърлили двадесет и два градуса. По залез падаха до пет-шест, но никога под нулата. Ники взе картата и благодари на Дейзи Малоун за помощта.
Щом се качи в апартамента, я разтвори на масата и изглади гънките. С Руук тридесет минути я разглеждаха сантиметър по сантиметър, за да се опитат да открият мястото, където се събираше тайната секта на организацията, разкрита от Клоуи. Бяха решили, че сградата „Забро“ е място за посвещения, а не за срещи.
Нищо не се набиваше на очи.
— Ами гората? — попита Хийт. — Там положително има пещери. Те са перфектното място за тайни срещи.
— Не мисля, че трябва да приемаме думите на Фоти буквално — поклати глава Руук. — Щом Клоуи е птица, гората е метафора за нещо друго. Ако приемем, че са се срещали редовно, пещера в гората посред зима, когато е навалял сняг, не е особено подходящ избор. Същото важи и при дъждовно време. Тайните срещи трябва да минават незабелязано. Ако се прибереш у дома, покрит с кал, ще щръкнат доста антени.