Разбиваща жега

В стаята за наблюдение стоеше Руук, съвсем сам.

— Иън излезе ли? — попита го тя.

Без да сваля очи от Тами, той отвърна:

— Каза, че ей сега се връща. Оставяш я да се пържи, добър план. Така ще я пречупиш по-лесно, ако има нещо за пречупване, разбира се.

С Хийт бяха партньори толкова отдавна, че той отлично познаваше и хватките, и мотивите й. Двамата застанаха един до друг и се втренчиха в Тами Бъртън. Хийт винаги следеше на първо място очите, а на второ — ръцете. Тами ги скръсти, после ги стисна и ги вдигна до носа си, после пак ги отпусна и накрая посегна да пъхне кичур коса зад ухото си.

— Защо си толкова нервна? — измърмори Хийт.

— Според мен защото крие нещо, но опитът ме е научил, че това се отнася за повечето хора — каза Руук.

Тя го погледна изпод вежди, забеляза стегната челюст и втренчения му поглед и се намръщи. Руук обикновено беше олицетворение на оптимизма, това беше една от причините да го обича толкова. Самата тя разследваше убийство след убийство и постоянно беше изложена на тъмната страна на човечеството. Руук беше лъчът светлина, който й напомняше, че на тази планета има и немалко доброта, но може би след толкова години в нейния свят и този лъч започваше да угасва.

— Започваш да говориш цинично, Руук. Не ти прилича.

— Не съм циник, реалист съм. — Той се обърна към нея. — Стига, Хийт, знаеш какво имам предвид. Това ни е работата, нали? Убиват човек и ние трябва да пресеем всички лъжи и измами, за да стигнем до истината. Почти всеки, който е замесен, има какво да крие.

— Ти имаш ли? — попита го тя.

— Не. Аз съм отворена книга, Хийт.

— И няма никакви скрити гънки в корицата?

— Като например бивша съпруга, която до момента не съм споменал?

— Туш — каза тя.

Ако не беше лукавата извивка на устата и искрицата в очите му, коментарът на Руук щеше да носи друго значение.

— Добре — кимна Хийт. — Какво точно се опитва да скрие Тами Бъртън? Това е въпросът, на който трябва да отговорим, защото ако съдя по езика на тялото й, определено съществува нещо, което не иска да узнаем.

— Сигурно, че брат й е имал нещо общо със смъртта на Клоуи. Аз поне така смятам.

Хийт нямаше търпение да започне, така че остави Руук насаме с размишленията му, върна се в стаята за разпити и седна срещу Тами.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш.

Младата жена скри треперещите си ръце в скута си. Не успяваше да погледне Ники в очите, а гласът й пресекваше.

— Защо съм тук? Казах ви всичко, което знам.

— Така ли? — Хийт беше донесла тетрадката със себе си, така че я отвори и се консултира с написаното. — Защото си спомням разговора ни и ти изобщо не спомена, че брат ти е излизал с Клоуи.

Тези думи натежаха помежду им като буреносен облак.

— Те, ъ-ъ, скъсаха, затова не мислех, че е важно.

Хийт реши да пренебрегне отговора й, поне засега.

— Разкажи ми нещо повече за брат си. Или ти е полубрат?

— Да, една майка, различни бащи.

— Добре, значи твоят полубрат Тод е излизал с най-добрата ти приятелка Клоуи, която беше убита. — Хийт се наведе напред, следейки всяко движение на Тами, всяко едва забележимо трепване. — Защо не ти хрумна, че е важно да споделиш тази информация? Да не би… Предпазваш ли го, Тами? Това ли е причината? Мога да те разбера, той ти е брат, в края на краищата. Ако трябваше да избирам между най-добрата ми приятелка и брат ми… Е, кръвта вода не става.