Разбиваща жега

За първи път след влизането на Хийт Тод наведе глава.

— Тя беше прекалено заета… прекалено вглъбена в статията, която пишеше, за да има връзка. Аз я исках много повече от нея.

— Клоуи ли скъса с вас?

Той я изненада, като поклати глава.

— Не, аз сложих край. Тя беше най-умният човек, когото познавах, но не умееше да тълкува знаците в една връзка. Вече просто не издържах.

При такъв разпит трудното беше да отсееш истините, полуистините и откровените лъжи. Тод не беше споменал повторно, че иска адвокат и въпреки коравата си фасада започваше да се пропуква. Стената падаше. Ако се наложеше, Хийт бе готова да се обзаложи, че е искрен с нея.

— Тя как го прие?

Тод избърса единствената сълза, която се бе стекла по бузата му.

— Не мисля, че изобщо й направи впечатление.

Освен ако беше извънредно талантлив актьор, момчето очевидно имаше чувства към Клоуи. Хийт деликатно го подбутна още веднъж:

— Какво искате да кажете?

— Клоуи имаше склонност да се вманиачава. Интересуваше я единствено материалът, върху който работеше, хората край нея просто не получаваха същото внимание.

Хийт си спомни, че именно Клоуи се е обаждала на баща си отново и отново. Ако казаното от Тод беше вярно, това потвърждаваше подозренията им, че не се е опитвала да се сближи с него, че всъщност е целяла нещо друго. Нещо, свързано с проучванията й.

Тод продължи, без да го подканват:

— Аз скъсах с нея, но тя дори не се смути.

Хийт преплете пръсти, без да сваля ръце от масата.

— Господин Рейнълдс, имаме нужда от помощта ви.

Той затвори очи. Дишаше пресекливо, а гърдите му бързо се надигаха и спадаха и Хийт отдели секунда-две, за да го огледа както трябва. Брадичката на Тами беше заоблена, а неговата — квадратна. И двамата имаха трапчинка, но тази на Тод беше по-ясно изразена. Също като тези на Тами, очите му бяха светлокафяви. Очевидно беше, че са брат и сестра — най-доминантните, разпознаваеми черти присъстваха и у двамата.

— Всичко ще направя. Как да помогна? — каза той миг по-късно и отново я погледна.

— Клоуи разговаряше ли с вас за материала, който пишеше?

— Само за него говореше, беше обсебена.

— Тод, чуйте ме — каза Хийт с искрено, умолително изражение. — Подозираме, че е била убита, тъй като се е готвела да напише въпросния материал. Знаете ли нещо, което би могло да ни бъде от полза? Можем да накажем убиеца й.

Той не се замисли, преди да заговори.

— Всичко започна с няколко ритуала, които видяхме в кампуса. Работата е там, че не бяха посвещения в братство.

Въпреки че разговорът се записваше, Хийт си водеше бележки и се намесваше, където сметнеше за необходимо.

— Откъде разбрахте?

— Бяха с черни качулки на главите. Всичко беше много потайно, нали разбирате? Освен това мъжете, които не носеха качулки, не бяха студенти. Носеха костюми, единият беше с дебела книга под мишница. Накрая отведоха онези с качулките до някаква камионетка. Странно беше.