Разбиваща жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- ISBN: 978-619-7502-10-7
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разбиваща жега». Краткое содержание книги:
— Мръдна! — възкликна той.
Хийт огледа помещението с надеждата, че нещо някъде ще се отвори, но нищо не се промени. Руук отново заразглежда камъните, а тя се обърна към панелите на стената зад трона. Прекара ръка по нея, а възглавничките на пръстите й се плъзгаха по хладното дърво, сякаш бяха клавиши. Тя внимателно изучи всички ръбове, но без успех. Тъкмо преминаваше към следващия панел, когато Руук извика:
— Ура!
Тя рязко се обърна точно в момента, в който златният трон се наклони. Хийт замръзна, а той пак се раздвижи. Накрая квадратната платформа, върху която стоеше, започна да се върти.
— Какво напра… ти как…?
— Гладкият камък — отговори Руук, а по лицето му се четеше смесица от радост и удивление. — Опипах край основата, открих пролука, пъхнах си показалеца, намерих копче и воала! — Той посочи към движещата се платформа. — Между двете стъпала има отвор.
— Руук — каза тя, докато се взираше в мрака вътре. Прави бяха, тук имаше тайна стая и току-що я бяха намерили. — Ела насам.
Той явно долови нещо в гласа й, защото моментално се озова до нея.
— Прави бяхме — каза Хийт, когато тронът най-сетне разкри празното пространство под платформата. За пореден път пред тях се разкри тъмно стълбище, което водеше към дълбините на неизвестното.
28
Хийт тръгна първа, като осветяваше стъпалата с телефона си.
— Цимент — отбеляза Руук. — Колко прозаично.
— Ако искаш стъпала, които се ронят, върви в университета.
— Когато говорим за тайни общества, порутените стълбища никога не достигат.
Тя слезе от последното стъпало, забеляза на стената ключ за осветлението, натисна го и ахна. Не знаеше какво е очаквала, но със сигурност не беше това. Символизмът на горния етаж й се беше сторил малко множко. Тук беше още повече. Виждаха се същите зидарски инструменти и покрит с черни и бели квадрати под, в средата на стаята се издигаше голяма квадратна маса, а от едната й страна — трон, още по-пищен от онзи горе. Имаше и столове, но вместо в редици, те бяха подредени на три групи, всяка от които гледаше към центъра на стаята.
Руук мина покрай столовете и се насочи към масата.
— Забележително.
— Това е маса.
— В стая с трон — посочи той. — И със символа на илюминатите.
Хийт последва погледа му. Точно в средата на масата се виждаше око, деликатно извито в ъгълчето. То се намираше в триъгълник, триъгълникът — в кръг, а край очертанията му беше изписано
НОВ СВЕТОВЕН РЕД
— Като приливна вълна е, Хийт. Три реки се събират.
— А трите реки са „Тектон“, масоните и илюминатите.
— Разбира се.
Тя се подпря на масата.
— Нов световен ред. В „Тектон“ трябва да има някой, който пренасочва чираците по съответните канали. Достопочтеният майстор е просто човек, в крайна сметка, така че онзи, който е най-отгоре, също е човек. Просто е и кукловод.
— Има логика — съгласи се Руук. — Значи ни трябва някой, който има власт в университета, познавал е Клоуи и има връзки с масоните.
В ума на Хийт изплува спомен.
— Татуировката на Крисчън Фоти.
— Илюминатите.
— Може ли той да е главният? Възможно ли е да е отговорен за смъртта на собствената си дъщеря?
— Не — поклати глава Руук. — Когато бяхме в ложата, командваше Холц, не Фоти.
— Той има ли връзки с университета?
Преди да обмислят въпроса, дочуха шум. Стъпки. След миг на стълбите се показа Гарет Чарлз.
— Не би трябвало да сте тук.
Хийт се изправи и бързо се огледа. В дъното на голямата стая имаше врата. Тя беше единственият изход освен стълбището. Гарет й се струваше безобиден, но тя не оставяше нищо на случайността.
— Какво става тук долу, Гарет? — попита тя.
Той погледна през рамо към стълбите, а после към нея.
— Изобщо не знаех за тази стая.
— Достопочтеният майстор сигурно прекарва доста време тук. Виждал ли си господин Холц…
— Господин Холц не е Достопочтеният майстор — каза Гарет и свъси вежди.
Хийт и Гарет се спогледаха.
— Крисчън Фоти вероятно също не е… — налучка Руук.
— Достопочтеният майстор? Не.
— Има татуировка — каза Хийт и докосна вътрешната страна на китката си.
— Всички водачи имат.
— Тя винаги ли е на същото място?
Гарет слезе при тях.
— Да, доколкото знам. Това е един от ритуалите на братството.
— Но не на масонското, нали?
Той спря и се замисли.
— Не всички масони имат татуировка.
Само водачите. Хийт си спомни за първата им среща с Клоуи. Тя беше твърдо решена да се запознае с Руук. „Не може да няма някаква връзка с университета“ — каза си Ники. Някой трябваше да дава храна на звяра. Изведнъж си даде сметка, че може би е виждала татуировка, същата като на Фоти. През годините неведнъж бе мяркала очертанията й.