Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Имам ви пълно доверие — прекъсна банкерът обясненията му и взе листа с отчета. Четеше бързо, внимателно, като по навик си отбелязваше най-важното и само от време на време задаваше кратки въпроси:
— Кой е летял до Претория?
— Наш човек от Ню Йорк — отговори Турецки.
— Човекът сигурен ли е?
— Лейтенант от нюйоркската полиция.
— Запознали сте полицията в Ню Йорк със случая?
— Не, това беше лична услуга.
— За кого?
— За мен.
— Ясно. А кой е ходил до Норилск?
— Аз — каза Турецки.
Дорофеев остави отчета настрана и кратко избарабани по масата с дебелите си пухкави пръсти, покрити с рижи косъмчета.
— Кой е съдружникът на Никитин — О’Конър? И що за фирма е ЕКСПО?
— Никитин ви я спомена като бъдещ доставчик на съоръженията за разработването на Имангда — напомни му Денис.
— Знам това. Интересува ме друго — какво представлява тя самата?
— В досиетата на нюйоркската полиция няма нищо за нея — отговори Турецки. — През последните години ЕКСПО се специализира за търговия с Русия. Не ви ли се е случвало да работите с нея?
— Никога.
— А с московското външнотърговско дружество „Възход“?
— Защо питате?
— „Възход“ е основният партньор на ЕКСПО в Русия.
— Народната банка работи със стотици компании и фирми. Сред тях може да е и „Възход“, но надали са извършвани крупни сделки, иначе щях да я запомня.
— Не ви ли се стори странно, че О’Конър превежда пари в сметката на Никитин, а не участва като негов официален партньор?
— За това може да има редица обяснения, свързани преди всичко с данъчните системи на САЩ и на Русия.
— А това не ви ли безпокои?
— Напротив. Щом на Никитин са поверени толкова много пари, значи той заслужава доверие. И така, добра работа сте свършили. Съдейки по вашия отчет, Никитин е с безупречна репутация. Приятно ми е да знам, че този път не съм сбъркал в избора си на партньор.
— Защо поискахте спешна среща с нас? — намеси се в разговора Денис. — И помолихте разговорът да се записва?
— През последните дни ме обезпокоиха някои неща в поведението на Никитин и аз реших да се посъветвам с вас.
— Обезпокоиха? Какво по-точно? — попита Турецки.
— Стори ми се някак изнервен. И дори избухлив, което не е в характера му. Особено когато го попитах не е ли време да пристъпим към реализацията на проекта.
— Започнахте ли да изкупувате акциите на „Норилски никел“?
— Не. Каза, че първо трябва да получим концесията за разработката на Имангда. Предложих му да ускорим процеса, други заявки за Имангда няма и не се предвиждат, така че комитетът за държавна собственост би се съгласил. Дори бих могъл да заплаша, че клиентът ми ще оттегли заявката си и търгът няма да се състои. За чиновниците от комитета това е неизгодно — ще се лишат от възможността да си отбележат още една червена точка в актива.
— И какво ви отговори Никитин?
— Реагира много остро. Каза, че трябва да правя само онова, което той ми нарежда. Напомних му, че в момента курсът на норилските акции е достигнал дъното и ако продължи да пада, има вероятност на пазара да се намесят нашите конкуренти — Инкомбанк, Менатеп и други.
— С каква цел?
— С оглед на бъдещи перспективи. Това положение с „Норилски никел“ не може да продължава безкрайно дълго. Рано или късно правителството ще вземе мерки за оздравяване на предприятието.
— Обикновено оздравителните мерки се предхождат от обявяване на предприятието в несъстоятелност — подсказа Денис.
— С „Норилски никел“ това е невъзможно. Ще предизвика прекалено бурно социално напрежение. А обстановката там и бездруго е твърде нажежена.
— Не успяхте ли да убедите Никитин? — попита Турецки.
— Не. Той държеше на своето.
— Според вас защо не е приел съвета ви?
— Очевидно те още не са готови за това.
— Те? — попита Турецки.
— Да, това не е грешка на езика — потвърди банкерът. — От известно време насам имам впечатлението, че Никитин не действа сам. Вашият доклад подкрепи подозренията ми.