Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Може и да си прав.
— Защо ли му е това потвърждение?
— Засега нямам представа. Все още не знаем много неща.
Леко измърка един от телефонните апарати. Денис вдигна слушалката:
— Слушам!… Ясно! Сигурно ли е?… Тръгваме! — И обясни на Турецки: — Колата на Дорофеев се насочва към „Космос“. Бързо, чичо Саша, трябва да го изпреварим и да стигнем преди него!
Едва ли щяха да успеят, ако Денис се беше напъхал на „Проспект мира“, задръстен по това време от безкраен поток коли. Но Турецки навреме му заповяда да спре, седна на неговото място и подкара пъргавия фиат, който стигна до хотел „Космос“ по познатите му странични улички и еднопосочни преки, за чието съществуване новоизпеченият московчанин Грязнов-младши дори не подозираше.
Паркираха колата на тъмната улица зад хотела до една камионетка с угасени светлини. Денис почука на задната врата, тя се отвори и двамата с Турецки се озоваха вътре, щорите на прозорците бяха спуснати, а на радиопулта, инсталиран върху таблото, мигаха различни лампички. Шофьорът дремеше отпред, а над пулта се беше свел млад мъж със слушалки. При въпросителния поглед на Денис той смъкна слушалките и каза:
— Засега нищо. Само телевизорът работи.
— Оправи настройката.
— По-добре от това няма накъде…
Младежът усили звука. От говорителя звучеше някаква реклама, после тя внезапно прекъсна и отчетливо се чу почукване на вратата, а след секунди — и гласът на Никитин:
— Влезте! Иля Наумович? Защо идвате тук? Защо не се обадихте по телефона? Какво се е случило?
— При мен дойде Бурбона. Настоява да преведа парите ви по сметка на „Възход“. Аз съм в безизходно положение. Той знае, че семейството ми е в Атина.
— Я не ме баламосвайте. Семейството ви отдавна вече не е в Атина. Дори ние не знаем къде е в момента. Но скоро ще научим.
— Той ще ме убие!
— Няма, ще го спрем.
4.
— Агенция „Глория“?… Моля ви, Денис Грязнов. Обажда се генералният директор на Народната банка Дорофеев… Излязъл по работа ли? Предайте му тогава, че утре сутринта в девет часа ще го чакам в кабинета си. Имам много важна информация за работата на Никитин… Да, утре, точно в девет.
Началникът на службата за охрана на Народната банка Анатолий Андреевич Пономарьов усили докрай звука, но въпреки това записът се чуваше съвсем слабо. Изщракването на поставената върху вилката телефонна слушалка се чу вече съвсем отдалече, а после всичко заглъхна съвсем. Какво ставаше, по дяволите? Дали не се повреди касетофонът? Не може да бъде. Електрониката беше безотказна — „Панасоник“, досега нито веднъж не му бе правил номера. Пономарьов разтръска касетофона, пренави лентата обратно. Не, всичко си беше наред. Сигурно бе свършила батерията на бръмбара. Но как беше възможно, съвсем наскоро бе сложил нов. Японски маймуни! И те се научиха да произвеждат боклуци. Ще се наложи да го смени, и то още днес. „Много важна информация за работата на Никитин…“ Не трябваше да я изпуска.
Пономарьов слезе в стаята на охраната. От множеството монитори, свързани с видеокамерите в кабинетите и работните зали на банката, светеха само два: в отдела за анализи на Глузман и в приемната на генералния директор. В кабинета на директора ставаше нещо съвсем необичайно: тълпяха се седем-осем души с чаши шампанско в ръце, разговаряха на висок глас, доливаха си от бутилките, наредени по бюрото на секретарката. Общо взето, мъжете бяха млади, само трима-четирима изглеждаха връстници на Дорофеев или малко по-стари. Пономарьов забеляза, че сивият костюм на единия мъж му стои някак странно — не че му беше широк, а сякаш неудобен, както обикновено стои цивилното облекло на свикналите с униформата кадрови офицери.
— Какво става там? — обърна се Пономарьов към дежурния.
Той обясни:
— Поливат някаква сделка. Пристигнаха преди четиридесет минути, шефът излезе лично да ги посрещне. Те донесоха шампанското…
Камерата бе монтирана в един от горните ъгли на приемната, лицата на мониторите бяха дребни, но Пономарьов все пак успя да познае единия от гостите на Дорофеев — високия чернокос млад мъж с дънки. Това беше директорът на детективска агенция „Глория“, през последните дни на няколко пъти идва в банката, веднъж дори се сблъска на входа с Пономарьов и му показа служебната си карта.