Избор на оръжие

Тук имаше някаква шмекерия.

Дали пък ФБР не искаше да си отбележи червена точка в годината на президентските избори?

Или пък Корееца се беше поуморил, решил е да си отпочине в Атланта, да излежи само половината от присъдата, а после да си излезе?

Във всеки случай, ако беше пожелал да запознае Бурбона със своите планове, щеше да намери някакъв начин, и то без каквито и да било затруднения.

А щом Бурбона не знаеше нищо, значи Корееца не искаше да му каже. Което беше неуважение. Може би дори бе решил да го изхвърли от играта? Което вече беше не само неуважение, а чисто предизвикателство.

А по всичко личеше, че играта ще е доста голяма, иначе Корееца нямаше да изпрати в Москва Диспечера, своя най-сигурен и предан човек. В Москва почти никой не го познаваше, Бурбона беше един от малцината, но дори той не знаеше как се казва и къде живее Диспечера. Беше го виждал у Корееца само два-три пъти, и то съвсем случайно. А с какво се занимаваше той, Бурбона можеше само да се досеща: някак съвсем тихо, а най-важното — навреме, изчезваха неудобните за Корееца хора, които Гъсока и другите членове от групата на Бурбона не можеха да премахнат поради неизменната при такива случаи шумотевица. Членовете на братството не биваше да научават за това. И те не научаваха.

Именно Диспечера даде на Бурбона бръмбара за белокосия, когото Турецки нарече с името Никитин и каза, че бил геолог от ЮАР. Е, може и да е Никитин, но е толкова геолог, колкото Бурбона е римският папа. С тази боядисана коса не го позна веднага, но по-късно все пак си го спомни: това беше човекът, който уреди на него и на Корееца да се срещнат с колумбийците, при това по време на самата среща им служеше като преводач от испански.