Избор на оръжие

— Да. Познавате ли го?

— Това е Николай Иванович Ермолаев. Води се консултант на външнотърговско дружество „Възход“. В действителност е най-големият престъпник в Москва и дори в цяла Русия. Прякорът му е Бурбона.

Дорофеев пребледня. И това не беше преструвка. Човек може да си придаде намръщен, гневен, тревожен или безгрижен вид, може дори да затаи дъх, за да предизвика прилив на кръв и да се изчерви. Но не е способен да пребледнее нарочно.

— Боже мой! — отрони се от устата му. — Той знае, че семейството ми е в Атина!

— Да не ви е заплашил, че ще направи нещо на близките ви, ако не изпълните неговото искане?

— Намекна нещо подобно. Затова дойдох при вас… Просто умът ми не го побира! Каква връзка може да има човек като Никитин с този тип?

Турецки разбра, че е дошъл моментът да поразкрият картите си.

— Самият Никитин няма абсолютно никаква връзка — потвърди той. — Но човекът, с когото общувате през цялото време, не е Никитин.

— Как така? Кой е тогава?

Турецки се обърна към Денис:

— Покажи на Иля Наумович факсовете от Ню Йорк. Нашите запитвания и превода на техните отговори.

— Всичките ли? — попита Денис.

— Той е наш клиент. Информацията е получена с негови пари, има право да знае всичко.

Сега вече Дорофеев четеше бавно. Някои места препрочиташе по два пъти, после пак се връщаше на тях. Съпоставяше. Анализираше. Правеше си изводи. Турецки би дал мило и драго да разбере какви бяха те. Най-сетне Дорофеев свърши, върна разпечатките в пластмасовата папка с фирмената емблема на „Глория“ и се обърна към Денис:

— Това са копия, нали?

— Да.

— Може ли да ги взема със себе си? Трябва да ги прегледам още веднъж по-внимателно и да обмисля някои неща.

Денис въпросително погледна Турецки.

— Мисля, че може — каза той. — Но не ги вкарвайте в компютъра.

— Ще ги държа в личния си сейф. А сега имам само един въпрос.

— Чудесно — одобри Турецки. — На мен ми трябваше много повече време, за да се ориентирам във всичко това. Какъв е въпросът ви?

— Кой стои зад всичко това?

— Корееца. Трябва ли да ви обяснявам кой е той?

— Не.

— В такъв случай и аз имам един въпрос. Каква е крайната цел на комбинацията с концерна „Норилски никел“? Да спечелят от стократното повишение на курса, да обърнат рублите в долари и да преведат чрез ЕКСПО тези десет милиарда в Щатите? А концесията за Имангда им служи само за прикритие?

— Бих се съгласил с вас, ако начело на операцията стоеше не Корееца, а който и да било друг човек. Дори Бурбона. Това е логиката на дребния престъпник — грабваш и се скриваш! Пък и в случая не е никак лесно да се направи това. Има три начина. Първият: обръщаш десетте милиарда в налични пари и нелегално ги изнасяш от страната. Това е най-трудната възможност, дори само от техническата страна на въпроса.