Среднощен сокол [bg]

— Господарю, опасявам се, че може да съм допуснал грешка. Някои от билките имат и друго въздействие. Понякога причиняват главоболие, и то силно. Ще намаля количествата.

Бануин се отдръпна, но Наладемус му посочи отсрещното кресло.

— Имаш забележителни умения, младежо. Как да покажа благодарността си?

— Господарю, вие вече освободихте Сенкра. С ваше позволение ще остана още два дена, за да се уверя, че сте напълно възстановен, после ще се върна към учението и работата си в университета.

— Ще останеш тук, Бануин — натърти жрецът. — Ще получаваш щедро заплащане, а колесница ще те откарва в университета, когато пожелаеш.

— Благодаря, господарю — отвърна умърлушеният Бануин.

— Сега ми кажи какво знаеш за Бендегит Бран.

Бануин зяпна.

— Защо, господарю?

— Той пристигна в града преди десет дни като гост на императора. С него е и един грубиян — пълководецът Фялок, придружавала ги е почетна стража още от Гориаса. Настанени са във вила над залива. Предполагам, че ще се срещна с тях, затова ще съм ти признателен, ако науча повече за тях от тебе.

Бануин се опомни.

— Господарю, Бран е брат по майка на нашия крал Конавар. Освен това е генерал на Конните стрелци и управлява северните земи на племето панони. Добър е по душа, винаги се е отнасял много мило с мен и майка ми.

— Женен ли е?

— Да. Когато потеглих от Кайр Друаг, имаха две деца.

— Какво ще ми кажеш за неговите амбиции? Стреми ли се към властта?

— Не ми се вярва, господарю. Той е предан на Конавар. Позволявате ли да попитам защо императорът ги е поканил тук?

— Само императорът знае това, Бануин. А не обикновени слуги като нас двамата. — Бануин мигновено долови затаения в думите гняв. — Що за човек е Фялок?

— Той е могъщ воин… и може би най-силният мъж в земите на цялото племе риганте. Макар и на повече от пет десетилетия, още е страховита гледка. Висок е шест стъпки и половина, раменете му са огромни. В битките е свиреп, храбър и безмилостен. Фялок е един от тримата генерали, които командват Железните вълци — тежката конница на Конавар.

— Харесваш ли го?

— Господарю, той не буди симпатия у околните. Все пак не съм настроен срещу него.

— Според тебе и той ли е верен на Конавар?

— Всеотдайно. В младостта на Конавар са били врагове. Обичали едно и също момиче, тя избрала Конавар. Но поне от двайсет години са неразделни приятели.

— Какво мислиш за Брефар?

— И той ли е тук?

— Не, но съм чувал неведнъж за него.

— Брефар е леърд на Трите потока, той също е брат по майка на Конавар. Много умен мъж.

— Май дочувам някакво „но“ в гласа ти…