Среднощен сокол [bg]

8.

Бендегит Бран спря и се поклони ниско на императора. До него огромният пълководец Фялок направи същото. Бран се изправи и посочи на Фялок да излезе напред с красиво резбованата дървена кутия.

— Нося ви поздрави от моя крал — каза Бран на императора. — И дар от него.

Седналият на позлатен трон император кимна на пълководеца да застане пред него. Бран забеляза, че тримата телохранители в посребрени брони стоят напрегнати близо до повелителя си, готови да се нахвърлят при първия признак за коварство. Това не го учудваше. Фялок беше могъщ мъжага, сините му очи гледаха сурово, а отдавнашната му омраза към Каменград беше всеизвестна. Самият Джасарай като че оставаше невъзмутим. Фялок отвори капака на кутията. На кадифеното дъно беше сложен изработен от истински майстори кинжал с острие от сребриста стомана и със златна дръжка, по която искряха светлосини скъпоценни камъни. В дръжката беше инкрустиран огромен черен опал, оформен безупречно като глава на пантера. Джасарай протегна ръка и взе кинжала. Според Бран оръжието имаше нелеп вид, хванато от старческата ръка, и в този миг проумя защо войниците на Джасарай са наричали някога своя пълководец Книжника. Изобщо не приличаше на войнствен император и в този момент — кльощав, с леко отпуснати рамене, оредяваща коса и продълговато и мършаво лице. Неосведомен човек би го помислил за философ или учител, а не за най-талантливия генерал в историята на Каменград.

— Очарователно изделие — каза Джасарай на Бран, все едно не виждаше Фялок. — Моля те да предадеш благодарностите ми на своя брат Конавар.

Бран се вгледа в очите му и за миг се поддаде на страха. Прозря острия ум на мъжа, който седеше на трона.

— Моят брат помоли да ви предам, че си спомня с топлота за времето, когато е участвал във вашия поход срещу племето пердии, и за него ще бъде много радостно да научи, че сте в добро здраве.

— Да, здрав съм, почитаеми Бран. Както научих, същото не може да се каже за него. Възстановява ли се от раните си?

— Ваше величество, не предполагах, че новината е стигнала и до вас. Конавар е добре, раните му са леки. Убийците обаче имаха по-злощастна участ. Той уби трима със собствените си ръце. Четвъртият беше заловен и разпитан.

— Не искаш ли да кажеш „изтезаван“? — попита Джасарай, който още разглеждаше кинжала.

— Не, ваше величество. Имаме друид със забележителна дарба. Той поговори с пленника и изтръгна истината от него.