Среднощен сокол [bg]

— Наричаш се лечител — забоботи глас като далечна гръмотевица. — Какво лекуваш?

— Господарю, мога да облекча всякаква болка — увери го Бануин — и да изцелявам различни болести.

— Всякаква болка ли?

— Да, господарю.

— На колко години си?

— Двайсет и една, господарю.

— Двайсет и една… — повтори мъжът с червената роба. — Къде си придобил такива смайващи умения? В университета ли?

— Не, господарю. Роден съм сред хората от племето риганте. Майка ми е лечителка, от нея научих тайните на билкарството. Тя ми предаде и уменията си в разпознаването на болестите.

С измъчена гримаса мъжът опря лакти на масата.

— И каква е според тебе болестта ми, лечителю Бануин?

— Господарю, вие страдате от тежък оток, в тялото ви се натрупват течности, а това е признак, че сърцето, черният дроб или бъбреците не са в добро състояние. Налага ли ви се да спите облегнат?

— Да. Задушавам се, ако легна.

— Значи сърцето ви е отслабнало, господарю.

— А могат ли твоите… билки да му върнат силата?

— Мога да ви излекувам за десет дни — обеща Бануин.

— Десет дни?! Убеден ли си в това?

— Да, господарю.

— Ами ако ти кажа, че провалиш ли се, очите ти ще бъдат избодени с нажежени шишове, езикът ти ще бъде изтръгнат от устата, а ръцете и краката ти — отрязани? Ще запазиш ли своята самонадеяност?

Думите бяха изречени със смразяваща наслада, но Бануин продължи да се взира в студените очи срещу себе си.

— Измъчва ви болест, господарю. Аз мога да я излекувам — каза той тихо. — Не лъжа. Както не е лъжа и твърдението ми, че моят наставник Сенкра не принадлежи към Култа. Лъжец е онзи, който го е набедил. Често е говорил пред мен за глупостта на поклонниците на Култа. Също и за възхищението си от вашите дела, господарю — излъга невъзмутимо Бануин.