Тайната на фараоните [bg]

Браво на теб, Едо.

— Много лош късмет да се отвори така шлюзът — каза Джо.

— По-изненадваща беше другата тръба — каза Кърт. — Не видях никакви други тунели на чертежите.

— Нито пък аз — каза Джо. — Но ако няма такива, откъде идва всичката тази вода?

— Ще мислим за това по-късно. — Кърт си погледна часовника и се обърна към Рената. — Имаме по-малко от минута, преди Едо да изключи лазера.

Тя вече действаше.

— Времето е достатъчно.

Разкопча непромокаемата кесия на костюма си и извади две куки. Мушна ги в ключалката на вратата и те помръднаха вътре.

На десет крачки от вратата тя откри панела за алармената система. Свали капака му и включи малко устройство в слота. Цифри и букви се заизливаха по екрана на устройството, докато минаваха през десет милиона възможни кодове и деактивираха алармата. След пет секунди светлинката на панела стана зелена.

— Това беше — рече тя. — Алармите са изключени, а вътрешните камери са на стоп кадър. Ще продължат да показват едно и също през следващите двайсет и пет минути. Дотогава би трябвало да можем да се движим свободно.

— Значи дотук и с алармената система, за която дадох толкова пари миналата пролет — каза Кърт.

— Напомни ми да си взема куче — отвърна Джо. — Старите методи са най-добри.

Рената кимна и прибра малкото устройство в кесийката си, после дръпна ципа.

— Да вървим — каза Кърт.

Те тръгнаха по коридора и бързо откриха стълбището. Три площадки по-надолу чуха писклив жужащ звук.

— Помещението с генератора — каза Джо.

Кърт открехна вратата и надникна вътре. Още бяха един етаж над най-долното ниво. Помещението беше огромно, до отсрещната стена имаше няколкостотин крачки, а таванът бе на осемнайсет метра височина. Вътре имаше редица овални корпуси. Всеки широк десет метра и поне пет висок.

— Все едно сме до язовирната стена на Хувър — каза Джо.

— Електроцентралата — каза Кърт, — точно като на плановете.

— Нещо друго ли очакваше? — попита Рената.

— Не знам. Имах чувството, че не е само това, щом Хасан се скри тук.

— На мен ми изглежда нормално — каза Джо. — Водата върти голямата перка в реката, която е свързана с тези генератори.

— Съгласен съм — каза Кърт. — Освен това изглежда пусто. Не виждам не само Хасан, но и когото и да било. Може би той наистина е изключил телефона и си е тръгнал. Възможно ли е да е разбрал, че го следим?

— Съмнявам се — каза Рената.

Затвориха вратата след себе си и Кърт тръгна приведен напред. Джо и Рената го следваха. Вратата на асансьора в другия край на залата се отвори. Група мъже излязоха от кабината и тръгнаха през помещението. Трима бяха с черни униформи, други трима с различни, подобни на арабски одежди, а последният беше с тъмен бизнес костюм, бяла риза и вратовръзка.

Мъжете за миг се скриха от поглед, после се появиха в другия край на един от генераторите. Почти по същото време жуженето, изпълващо залата, промени височината си и започна да забавя.