Идеалната съпруга

Той я погледна с изражението на човек, който всеки момент ще избухне. Тя си помисли, че ако каже още нещо, той ще я удуши.

— Сабрина — каза той с глас, който показваше, че едва успява да се овладее, — твоята логика е напълно безсмислена. Сериозно се съмнявам, че съществува дори най-малката възможност да срещнем проблеми с прекосяването на реката. Ние обаче ще мислим върху това препятствие, когато и ако го срещнем. За толкова кратко време успях да намеря само камили. — Той кимна към животните зад себе си. — И при това са адски скъпи.

— Никълъс — вкопчи се тя в ръката му, — аз не мога да яздя камила.

Той въздъхна.

— Щом Белинда…

— Погледни ги само. — Сабрина кимна към животните. — Не мога да се кача на тях. Това е невъзможно.

— Сабрина — каза нетърпеливо той, — в името на всичко свято…

— Те са толкова високи — изтърси тя. — Толкова високи, по дяволите.

Очите на Никълъс се разшириха от изненада.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че те е страх от височини? Затова ли бяха всичките тези възражения?

— Да. — Тя го изгледа с раздразнение, че я беше принудил да признае тази своя слабост. — Изпитвам ужасен страх от височините. Просто не мога да ги понасям.

Никълъс се отпусна видимо. Той се усмихна и я прегърна.

— Можем да яздим заедно на една камила. Няма да ми бъде трудно да те задържа върху животното и в ръцете си. — Очите му блестяха провокиращо и тя не можа да не се разсмее.

— Конете са тук — долетя до тях гласът на Мат и Сабрина неохотно се отдръпна от Никълъс.

Капитанът кимна към кервана. Четири стройни арабски жребци стояха близо до камилите и контрастът между благородните животни и натоварените камили беше почти комичен.

— Мат, това е прекрасно! — възкликна радостно Сабрина.

Никълъс изгледа мрачно американеца.

— Как успя да постигнеш това, Медисън?

Мат сви рамене.

— Не беше трудно. Просто трябва да знаеш къде да търсиш и с кого да говориш. Както виждаш, успях да намеря доста добри коне.

Никълъс изсумтя.

— Откраднати, без съмнение.

Мат присви очи.

— Крадец ли ме наричаш, Уайлдууд?

На устните на Никълъс се появи пресметлива усмивка.

— Крадец, разбойник, контрабандист. Коя е най-подходящата дума, Медисън?

Обвинението му увисна във въздуха като отровна мъгла. Сабрина бе обзета от паника и погледът й се местеше от единия към другия мъж. Нали Никълъс нямаше намерение да разкрива подозренията си точно сега? Нали Мат нямаше да захапе въдицата и да разкрие тайната й? След разговора си с Мат тя беше решила да разкаже всичко на съпруга си. Но не сега. Може би някога в бъдещето, когато щяха да са остарели и посивели. Може би когато той или тя беше на смъртното си легло. Тогава щеше да му каже. Но не сега.

— Достатъчно. — Сабрина застана между двамата. — Мисля, че нямаме време за глупости. Никълъс — обърна се тя към графа, — колко остава до ежегодното прииждане на Нил?

— Приблизително месец, може би малко повече. — Той не сваляше очи от Мат.