Идеалната съпруга

Белинда изстена и Сабрина за първи път се съгласи с дъщеря си. Нещата не се развиваха добре, фигурите се махнаха от ръба на дупката. Звездите вече светеха по-слабо. Оставаха само няколко часа до разсъмване. Сабрина вече различаваше фигурите на Уин и Белинда. Какво щеше да се случи с тях на следващия ден?

— Трябва да се измъкнем оттук. — Сабрина отметна косата от лицето си и започна да крачи напред-назад. При всяка нейна стъпка земята поддаваше и краката й потъваха леко. Странно. Тя вече беше покрита от ситен прах. — Какво ли има под нас? — Тя тропна с крак и от земята се вдигна облак прах, който обгърна трите жени.

— Майко! — Белинда се закашля и замаха с ръце, опитвайки се напразно да разпръсне праха. Уин също се закашля, а Сабрина се изплю, за да се отърве от гадния вкус, който изпълваше устата и носа й.

— Сабрина? — каза предпазливо Уин. — Какво знаеш за обичаите в древен Египет?

— Колкото всеки друг, предполагам. — Тя да не си мислеше, че това е подходящият момент за урок по история? Сабрина стисна зъби и реши, че трябва да бъде търпелива с Уин. Горкото същество вероятно беше също толкова уплашено, колкото и Белинда. — Знам за пирамидите, разбира се. Знам за мумиите; нещо свързано с тяхното вярване за живот след смъртта.

— Много добре. — Уин се поколеба. — Сещаш ли се за нещо друго?

Сабрина въздъхна раздразнено.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Уин?

— Ами…

Търпението на Сабрина започваше да се изчерпва при нежеланието на Уин да продължи. Какво й ставаше? Обикновено човек не можеше да накара тази жена да млъкне.

— По дяволите, Уин, изплюй камъчето! Какво се опитваш да ми кажеш?

Уин си пое дълбоко дъх.

— Ако си била велик крал — не просто монарх, а владетел на огромно богатство и с огромно влияние, — си строиш великолепна гробница. Пирамидите са най-добрият пример за това, но има и безброй други кралски гробници освен тях.

— Продължавай — подкани я Сабрина. Дали в дърдоренето на Уин имаше някаква цел?

— Влизането в отвъдния свят не е било ограничено само с членовете на кралското семейство. Всеки древен египтянин е вярвал в задгробния живот. — С всяка дума Уин се оживяваше все повече. Сабрина започваше да изпитва любопитство и й кимна да продължи. — Но очевидно не всички са можели да си позволят грандиозна или дори по-малка гробница. Понякога мумиите били погребвани в плитки дупки в пустинята, понякога с били поставяни в пещери, а понякога… — Гласът й заглъхна.

Сабрина бе обзета от ужас.

— А понякога… къде?

— В огромни масови гробове. Можеш да ги наречеш катакомби, ако искаш. Мумиите са били наредени в редици като дърва за огрев. — Уин се втренчи безпомощно в Сабрина; след това изтърси онова, което се опитваше да каже от толкова време. — Дупки, Сабрина, дупки за мумии. Страхувам се, че се намираме на точно такова място. В дупка за мумии.