Идеалната съпруга

— Тогава ми се стори, че това е доста добро обяснение. — Никълъс и Уин се присъединиха към групата под погледа на камилата. — Като се има предвид огромният брой европейци, които се намират сега в Египет, никой не подложи твърденията ми на съмнение.

Белинда въздъхна.

— Майко, аз наистина не знам какво те прихвана, та напусна дома си и тръгна да пътуваш…

Сабрина сграбчи дъщеря си за ръката и я издърпа встрани от останалите.

— Не сме дошли тук да търсим някакви глупави предмети.

— Не сме ли?

— Не. — Сабрина заговори шепнешком. — Търсим злато. Французите са го скрили тук преди двадесет години.

— Злато? — Белинда разтвори широко очи от изненада. — И много ли е това злато?

Сабрина буквално изсъска отговора си.

— Да.

— О, божичко! — Белинда замълча за малко, след което изправи рамене и погледна майка си. — Много добре тогава. Не трябва ли да тръгваме вече? — Тя се завъртя на токове, даде знак на един от водачите и се остави да бъде качена на странното приспособление от одеяла и кожа, което минаваше за седло. Водачът на камилата накара животното да се изправи и Белинда се озова високо над земята. Тя видимо пребледня, но успя да се усмихне слабо. Сабрина изпита прилив на майчина гордост. Може би дъщеря й все пак беше наследила нещо от майка си.

— Сабрина. — Никълъс я отведе встрани от групата. — Не се налага да правиш това. Нямаш нужда от това злато. Вече си моя жена, а богатството ми е такова, че може да покрие всичките ти нужди.

Тя стисна упорито устни.

— Ти каза, че ще дойдеш с мен.

— По дяволите, Сабрина, разбира се, че ще дойда с теб. Но колкото повече приближава това фиаско, толкова по-идиотска става идеята. — Тя му хвърли обвинителен поглед и графът извъртя очи към небето. — Много добре, предавам се. Знаех, че е твърде много да се надявам най-сетне да се вразумиш.

Той я сграбчи за ръцете, дръпна я към себе си и я погледна настойчиво.

— Защо го искаш, Сабрина? Защо всичко това е толкова важно за теб?

Тя вдигна предизвикателно брадичката си. Той никога нямаше да разбере нуждата й от финансова независимост, дори от него.

— Заради самото търсене. Аз започнах тази експедиция и смятам да я завърша. — Тя го погледна без колебание и видя в погледа му, че той не й беше повярвал напълно. — А сега, къде са конете?

Той присви очи.

— Ще те попитам същото, което ти попита Белинда. Да виждаш коне наоколо?

— Не, не тук. Но предположих, че…

— Не можах да намеря коне. — Той я пусна и прокара уморено ръка през косата си.