Идеалната съпруга

— Важно ли е? — попита Никълъс.

Тя се втренчи за миг в него, след което смачка бележката и остави вятърът да я отнесе. Нуждата й от пари беше задоволена. Сега имаше всичко, от което се нуждаеше. Погледът й се плъзна към Никълъс. Дори много повече.

— Не. Изобщо не беше важно.

— В такъв случай — той я прегърна отново, — предлагам да си намерим някое по-уединено местенце и — той се усмихна лукаво — да си разкажем няколко шеги.

— Шеги? — Миг по-късно тя осъзна смисъла на думите му и затаи дъх. — Точно сега мисля, че бих искала да се посмея добре.

Устните му се спуснаха върху нейните и пропъдиха и последните остатъци от съмнение и несигурност. В мига, преди да се потопи в магията на докосването му, Сабрина се възхити на чудото, което бе направило така, че в очите на този почтен лорд, този арогантен развратник, тя наистина да бъде идеалната жена.