Идеалната съпруга
- Автор: Александер Виктория
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Торнадо»
- ISBN: 954-19-0027-5
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Идеалната съпруга». Краткое содержание книги:
Тя бе обзета от гняв.
— Аз не съм единствената, която има тайни от Никълъс. Как си мислиш, че би реагирал, ако разбере, че прелъстяваш сестра му?
Мат застина на мястото си.
— Аз я обичам, Бри.
Сабрина се намръщи презрително.
— Трудно ми е да повярвам на това, Мат. Ти не си мъж, който би се влюбил в която и да било жена. Уин е красива, но интелектът й е по-голям от красотата. Не мога да повярвам, че такава жена би била подходяща за теб.
Той се усмихна леко.
— Звучи доста невероятно, но е вярно. Тя е умна, красива и забележителна и аз не мога да си представя живота си без нея. — Той въздъхна. — Проблемът е, че не мисля, че тя може да си представи живота си с мен в него.
Сабрина присви вежди.
— Мога да разбера това. Все пак повечето жени, които вече нямат възможност да се омъжат, биха се зарадвали на предложение от всекиго, дори от теб.
Той поклати глава.
— Аз не съм я питал, но тя вече заяви достатъчно ясно, че няма намерение да се омъжва. Тя има някакви глупави идеи да пътува по света в търсене на приключения. Страхувам се, че нямам място в плановете й.
— Но искаш ла имаш, така ли? — попита тихо Сабрина.
Погледът му срещна нейния. Очите му бяха сини като морето и Сабрина забеляза дълбоко в погледа му мъчено изражение.
— Повече от всичко на света, Бри. — Той се разсмя отново, горчиво и рязко. — Не е ли иронично? Тук, в Кайро, където всичко, всеки продукт, всяко преживяване и дори голяма част от хората си имат своята цена, аз открих единственото нещо, което желая най-много на този свят. И което не мога да купя на никаква цена.
Той отмести очи и се загледа настрани.
— Затова реших да не идвам с вас, Бри. Злато или не, мисля, че няма да понеса да я наблюдавам по време на първото й приключение и да знам, че това ще бъде всичко, което някога ще споделим заедно.
— Никога не съм те смятала за страхливец, Мат.
— Просто това ми се струва най-доброто решение и толкова — каза той и тя долови болка в гласа му. Мат замълча и Сабрина не знаеше какво да му каже. Той изглеждаше толкова измъчен, че тя вече не се съмняваше в искреността му. Медисън поклати глава, сякаш искаше да проясни съзнанието си, и се обърна към нея. — Никълъс обича ли те, Бри?
Тя се усмихна замечтано.
— Иска ми се да знаех. Понякога, когато съм в прегръдките му, ми се струва, че няма как да не ме обича. Но той има толкова голям опит с жените, че винаги знае какво да каже и как точно да го произнесе. Не мога да се доверя на нито една от думите му за любов. Той ги сипе твърде свободно.
— Значи не знаеш какво би направил, ако открие, че печално известната лейди Б и жена му са едно и също лице?
— Самата мисъл за това ме ужасява. Предпочитам да изживея остатъка от живота си, пазейки тази тайна, отколкото да се изправя срещу него. — Тя млъкна и събра мислите си. — По-скоро бих живяла в свят на глупаци, надявайки се, че любовта му към мен някой ден ще надделее над чувството му за дълг и чест, отколкото да бъда уверена, че това никога няма да се случи.
— Беше отдавна, Бри — каза нежно Мат. — Не мислиш ли, че той вече е забравил миналото?
Тя поклати тъжно глава.
— Говорихме за това на борда на кораба. Той не е забравил нищо. — Гласът й премина в шепот. — Нито пък е простил.
— Ще запазя тайната ти, Бри.
— Знам, Мат. — Тя му се усмихна през замъглените от неочакваните сълзи очи. — Винаги си го правил.
Тази страна сигурно беше създадена в ада — гореща, задушна, дяволски неудобна страна. Диваци в тъмни дрехи изпълваха улиците на Кайро в безкраен поток от нещо, което в тази забравена от бога държава минаваше за хора.
И все пак имаше някои неща, които не можеха да бъдат отречени на нецивилизования свят. Няколко дребни монети бяха способни да купят лоялност и информация. Той беше наел няколко души, които наблюдаваха групата на Сабрина още от пристигането й в града. Сега той не само знаеше за подготовката им, но и беше научил накъде смятаха да се отправят.
Тъпите му спътници искаха да се срещнат със Сабрина и Уайлдууд още в Кайро. Той обаче бе успял да ги убеди, че би било много по-изгодно за тях да я пресрещнат далеч от града. Останалите се бяха съгласили да изчакат и да следват групата на Сабрина в очакване на подходящия момент за срещата си с нея.
Те бяха измислили някаква глупава схема да се оженят за нея и така да спасят репутацията й. Първоначално това му се стори смешно, но след като го обмисли по-внимателно, той осъзна, че техните намерения се вписваха прекрасно в плановете му. Ако той се оженеше за лейди Станфорд, всичко, което тя притежаваше, включително и златото, щеше да бъде негово. А да има тази красавица в леглото си, щеше да бъде едно много приятно допълнение към богатството му. Мисълта го изкуши да се разсмее в похотливо очакване.