Преследване на времето ((Изкуството на свободата))
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследване на времето ((Изкуството на свободата))». Краткое содержание книги:
пред който сме изправени, трета възможност тук няма. Разбирането на живота във времето, разбирането на живота и на времето затова е жизнено необходимо на онези, които са твърдо решени да изберат живота — и само така ще останат завинаги в него. Впрочем, ако сме силно привързани и дори влюбени в живота, нима ще обърнем внимание на „нищото-смърт“; смъртта за такива не съществува, смъртта значи е специално „изобретение“ на враждебно настроените, на силно мразещите живота хора, чието съществуване затова е истинска трагедия — нищо че засега не я усещат, не могат да я разпознаят и я… вземат за нещо друго. Нищото и смъртта не могат да бъдат избор на живия и обичащ живота човек, в живота си трябва да се учим да живеем, а не да умираме. При умира-нето (т.е. напускането на света) ние просто отиваме в свят, който сме създали сами, приживе и според нагласата си спрямо времето: светът е „само един“ за ония, които не разбират живота, разбиращите го в неговата многоликост живеят в много и то най-прекрасни светове. В нищото отиват ония, за които и животът приживе е бил просто едно нищо…
Изглежда животът щеше да бъде прекрасен ако у смъртните (такива обаче не трябва да искаме да бъдем!) не беше вкоренен
който те са склонни да насочват най-вече към себе си. Тази ирационална стихия се опитва да обсеби човешкото време, да го превърне в своя територия — противопоставяйки го на вечността. Точно тя ни нашепва непрекъснато: „Времето, мигът е единственото, друго няма, лови мига, вечността е фикция, единственият живот, с който разполагаме тук-и-сега, трябва да бъде изразходван без никакъв остатък — защото след него остава само прах и пр.“. Можем ли да отвърнем нещо на тези „привлекателни“ думи, от които мнозина са били съблазнени?
Раздвоен между тези две могъщи сили — животът и смъртта, нищото и битието — човек се чувства слаб, изоставен, захвърлен в съществуването, в края на което ни се струва, че стои единствено „озъбеното нищо“, смъртта. Можем ли да си помогнем, можем ли да променим все пак своята човешка орис, нима раздвоението ще ни терзае до последната минута?
Нека да се вслушаме в простите думи на гения, в тях е отговорът, който ни е потребен:
„Единствено от себе си зависим където и да сме, във всеки час. И щастието можем да намерим единствено в самите нас.“