Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

12. Неудовлетвореност от настоящето

12.1. „Не аз, а времето е виновно“. 12.2. „Всяко нещо си иска своето време“. 12.3. Времето на младостта е любовта. 12.4. „На всяко нещо му идва времето когато душата го пожелае“. 12.5. Екзистенциалната динамика и психология. 12.6. Времето е тайнство, непризнаващо разсъдъчно третиране. 12.7. „Блажени са искащите невъзможното“. 12.8.Ограничаването е предпоставка за смисленото разпростиране. 12.9. Непроницаемостта за промени и различия. 12.10. „Прогонването“ на вечната неудовлетвореност. 12.11. Дължимата широта на жизнения хоризонт. 12.12. „Тържеството на човека над времето“. 12. 13. Драмата на живота ни се разиграва „пред“ декорите на времето.

На времето дължим всичко, в това число и… неудовлетвореността си от него. Тя има много измерения и разновидности: от непрекъснатите оплаквания че „времето не стига за нищо“ или че „прекалено бързо тече“, през неутолимото ни желание и копнеж да живеем в някакво друго, „прекрасно време на блаженство и спокойствие“, та се стигне чак до смътната надежда „да живея още веднъж“ някога или — ако това е невъзможно — поне „да се преродя в друго същество и в друго време“, теорията, която пребиваващият в недейно и като че ли небудно състояние Изток (Индия особено) е подарил на света. Изглежда неудовлетвореността от времето е особен заместител на неудобната за признаване неудовлетвореност от самия себе си — поради което демонстрацията на неудобствата, свързани с времето, е така разпространена сред човешките същества. На онези, които за свое оправдание понякога заявяват: