Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Какво ти е на очите? Или аз пих прекалено много.
Наистина бе прекалил с пиенето, макар да знаех, че ще е неприлично да му го кажа. Но преди да успея да отговоря, веждите му затрепериха и след миг той вдигна ръка и така яростно се зачеса по главата, че по раменете му се посипа скреж. Оказа се, че бил известен в Гион като „господин Скреж“ заради ужасния му пърхот. Изглежда, бе забравил, че ми е задал въпрос — или изобщо не бе очаквал отговор, защото сега пък ме попита на колко съм години. Казах, че съм на четиринайсет.
— Ти си най-порасналата четиринайсетгодишна, която някога съм срещал. На, вземи. — И той ми подаде празна чашка за саке.
— О, не, благодаря ви, господине, аз съм само начинаеща…
Това ме бе научила Мамеха да казвам, но господин Скреж дори не чу. Продължи да държи чашката във въздуха, докато не я поех, и надигна бутилка саке, за да ми налее.
Не биваше да пия, защото една чиракуваща гейша — това важеше особено за начинаещите — трябва да изглежда като дете. Ала не можех и да не му се подчиня. Подадох чашката, но преди да я напълни, той отново си разчеса главата и аз с, ужас видях, че в нея паднаха няколко снежинки. Господин Скреж я напълни и каза:
— А сега пий. Хайде. Първата от многото.
Усмихнах му се и започнах да вдигам бавно чашката към устните си — не знаех какво друго да направя, — когато, слава богу, Мамеха ме спаси.
— Днес е първият ти ден в Гион, Саюри. Няма да е редно да се опиеш — каза ми тя, макар всъщност думите й да бяха отправени към господин Скреж. — Само намокри устни и това ще е достатъчно.
Така че я послушах и намокрих устните си със саке. Като казвам, че ги намокрих, имам предвид, че ги бях стиснала силно, до болка, тъй че когато наклоних чашката към устата си, усетих течността да се разлива по кожата ми. После върнах бързо чашката на масата и казах: „Ммм, много вкусно!“, но вече бърках в пояса си за носната кърпичка. Изпитах огромно облекчение, когато избърсах устни с нея, и съм щастлива да заявя, че господин Скреж дори не забеляза това, защото цялото му внимание беше в пълната чашка на масата пред него. Той я взе с два пръста, изля я в гърлото си стана и се извини, че отива до тоалетната.
От една чиракуваща гейша се очаква да придружи гост до тоалетната и обратно, но никой не очаква това от начинаеща. Ако на тържеството не присъства чиракуваща гейша, мъжът отива сам или някоя от гейшите го придружава. Само че господин Скреж стоеше и зяпаше надолу към мен и най-накрая аз проумях, че чака да стана.
Не познавах чайната „Комория“ и не знаех пътя до тоалетната, но господин Скреж със сигурност бе наясно. Последвах го по коридора, а после и зад завоя. Пред тоалетната той отстъпи, за да му отворя вратата. Затворих я след него и зачаках в коридора. Тогава чух, че някой се изкачва по стълбите, но нищо не си помислих. След малко господин Скреж беше готов и двамата тръгнахме обратно. Когато влязохме в стаята, видях, че още една гейша, придружена от чиракуваща, се е присъединила към групата. И двете бяха с гръб към вратата, тъй че не видях лицата им, докато, с господин Скреж не седнахме на местата си. Можете да си представите как се слисах, когато най-сетне ги видях — от другата страна на масата седеше единствената жена, която бих искала да избегна с цената на всичко — Хацумомо. Усмихваше ми се, а до нея седеше Пити.
15
Като всички хора, и Хацумомо се усмихваше, когато беше щастлива, а тя беше най-щастлива, когато се готвеше да накара някого да страда.
— Ооо, каква изненада! Какво невероятно съвпадение! Ами че това е начинаеща! Тогава за нищо на света няма да ви разкажа тази история, защото мога да засрамя горкото създание!
Надявах се Мамеха да се извини и да ме изведе оттам. Но тя само ми хвърли тревожен поглед. Вероятно смяташе, че остави Хацумомо сама с онези мъже е като бягство от гояща къща — по-добре щеше да е да останем и да овладеем пожара.
— Наистина няма нищо по-трудно от това да си начинаеща — не спираше Хацумомо. — Нали така, Пити?
Пити беше вече чиракуваща гейша — начинаеща беше шест месеца по-рано.
Подирих с очи съчувствието й, но тя седеше с ръце в скута и не откъсваше поглед от масата. Познавах си я, затова разбрах, че бръчицата на върха на носа й издава тревога.
— Да, госпожо — отвърна тя.
— Колко трудно време в живота! — продължи Хацумомо. Все още си спомням колко тежко ми беше… Как се казваш момиченце?
За щастие, не се наложи да отговоря, защото Мамеха с обади и каза:
— Напълно права сте, че е било тежко за вас, Хацумомо сан. Макар, разбира се, да бяхте по-непохватна от повечето момичета.