Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Още докато говореше, Ловецът прибави и собствените си сили и успя да вдигне капака и да го опре в гредите на стената, където грижливо го закрепи за една подходяща подпорка. Джудит просто трепереше, когато хвърли пръв поглед във вътрешността; и тя се успокои временно, когато откри, че парче плат с грижливо подвити краища напълно скриваше всичко, което се намираше под него. Очевидно сандъкът беше добре напълнен, тъй като платното се намираше само на един инч от капака.
— Той е пълен догоре — каза Ловецът, като погледна нареденото вътре в сандъка — и ние ще трябва да работим бавно и спокойно… Змия, донеси няколко стола, докато аз постеля на земята това одеяло, и тогава ще можем да започнем работата си, както трябва и с всички удобства.
Делауерът се подчини. Ловецът учтиво предложи на Джудит стол, притегли друг за себе си и започна да повдига покривното платно. Той стори това бавно и толкова внимателно, сякаш бе убеден, че отдолу се намират вещи с извънредно нежна направа. Когато платното бе вдигнато докрай, първите неща под него, които се хвърлиха в очи, бяха няколко мъжки дрехи. Те бяха ушити от хубава материя и според модата по онова време — с крещящи цветове и богати орнаменти. Една от дрехите беше яркочервена и илиците бяха извезани със свила. Обаче не беше военна, а част от облеклото на по-състоятелен гражданин от времето, когато обществените класи строго бяха държали на облеклото.
Когато Ловецът разтвори и вдигна това палто, за да го разгледат, Чингачгук не можа да сдържи един вик на задоволство. Защото въпреки цялото си придобито самообладание индианецът бе поразен от блясъка на тая великолепна странна дреха. Ловецът бързо се извърна и за миг погледна приятеля си неодобрително при тази проява на слабост от негова страна, а след това заговори сякаш на себе си, както правеше винаги, когато неочаквано го завладееше някое силно чувство.
— Това му е присъщо… да, присъщо е на един червенокож да обича накитите и не бива да го укоряваме за това. А и дрехата е наистина необикновена; изключителните вещи предизвикват изключителни чувства. Мисля, че това ще стигне, Джудит, защото едва ли някое индианско сърце в цяла Америка би устояло на цветове и на блясък като тия. Ако тази дреха е била шита за баща ви, вие с право сте наследила от него добрия си вкус.
— Тази дреха не е била правена за татко — бързо отвърна девойката, — тя е много дълга, а татко е нисък и широкоплещест.
— Имало е много сукно, а и свилата тогава е била евтина — отвърна Ловецът със свойствения си тих и весел смях. — Змия, тази дреха е правена за човек е твоя ръст и бих искал да я видя на раменете ти.
Чингачгук на драго сърце се съгласи да я опита и хвърли настрана грубия и износен жакет на Хътър, за да облече дрехата, предназначена на времето си положително за някой благородник. Промяната наистина беше смешна. Но тъй като на мъжете рядко прави впечатление комичността в собствения им вид и още по-малко в държането им, то делауерът се залови да изследва с голям интерес тази промяна в малко огледало, пред което Хътър беше навикнал да се бръсне. В този миг индианецът мислеше за Вах-та!-вах и в интерес на истината сме длъжни да кажем, макар това да противоречи малко на строгия характер на един воин, че много му се искаше тя да го види именно сега.
— Сваляй я, Змия, сваляй я! — подхвана непреклонният Ловец. — Такива дрехи ти приличат толкова малко, колкото биха приличали и на мен. На теб подхождат най-добре шарките по тялото и соколовите пера, наметалата и вампума, а на мен — кожени дрехи, груби гамаши и здрави мокасини. Казвам мокасини, Джудит, защото, макар да съм бял, при живота си сред лесовете трябваше да привикна с някои както по-практични, тъй и по-евтини неща.
— Не виждам защо някой да не може да носи червена дреха, както я носят другите, Ловецо — отвърна девойката. — Бих искала да видя и вас облечен в тази чудесна дреха.
— Да ме видите в дреха, подходяща за някой лорд ли? О, Джудит, ако се надявате това да стане, то ще трябва да чакате, докато загубя разума и паметта си. Не, не, момиче. С вродените си привички ще живея и с тях ще умра, пък дори да не улуча вече нито един елен или да не уловя нито една лакерда. И в какво съм се провинил пред вас, та искате да ме видите облечен в такава суетна дреха, Джудит?
— Смятам, Ловецо, че не само лъжливите и безсърдечни млади благородници от гарнизона трябва да се явяват окичени с хубави парадни униформи, а и правдивостта и честността имат право да бъдат зачитани и уважавани.
— А каква чест ще бъде за мен, Джудит, да се накича с тия алени одежди като някой главатар на мингосите, който току-що е получил подаръци от Квебек? Не, не, добре съм си такъв, какъвто съм. А ако не е достатъчно, то по-добър не мога да стана… Остави дрехата долу, върху одеялото, Змия, и нека видим какво друго има в сандъка.