Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
В огромната зала пауни разхождаха великолепието на перата си, ветрилоносци обграждаха трона и подпрени на колоните развяваха ветрила от щраусови пера. Четири много красиви котки се бяха свили в краката на царицата, която посочи на Соломон едно кресло вдясно до нея.
— Отсега нататък това ще е твоето място, когато идваш тук, великолепний царю.
Канделабрите светнаха със седемте си огнени звезди на всички посоки, а факлите пламнаха в ръцете на черните роби. Соломон почувства, че едва настанила се в този обширен дом Македа вече магически го бе преобразила.
От всички притъмнени ъгли бликаха необичайни цветове и шумове. Атмосферата, изпълнена с бойци, равини и съветници пренасяше Соломон далеч от Иудея, в тайнственото и вече легендарно царство на Сава и Симиена.
Самата Македа беше преобразена. Беше облякла костюма на йеменските принцеси с пристегнати на глезените шалвари със златни халки, хванати под ханша с широк пояс от кожа на газела, изрисувана на палмови листа. Толкова лека беше коприната им, че през тях хармонично се очертаваха краката й. Гърдите на Перлата бяха голи, но плътта й беше скрита под множество позлатени нашийници, блестящи от скъпоценни камъни шарфове и бисерни огърлия. Прическата й на дълги букли, покрити с перли падаше до раменете й, а краката й на балерина бяха обути с тъмни кожени сандали.
Тази вечер Савската царица се явяваше в целия блясък на чувствената си красота и създаденото й за любов тяло сякаш излъчваше магнетичните вълни на желанието. Докато прислужниците предлагаха освежителни напитки в златни ибрици, тя се обърна към госта си с мелодичния си глас:
— Щастлива съм, много съм щастлива, че ми показа този рай. Чувствам, че тук ще бъда много доволна, но ти Соломон, трябва с твоята мъдрост да разсееш облаците, надвиснали над живота ми, както светкавиците разкъсват облаците в небето.
Златният цар се приближи, за да вдъхне плътта й, както се вдъхва китка цветя. И тъй като от нея се носеше сладкият и безпокоен аромат на необладавана жена, той не устоя на желанието да се наведе, да потопи продължително устни в нейното свежо и чувствено рамо.
Тръпнеща, Перлата се отдръпна, протестирайки:
— Престани, царю с тази игра, в която, изглежда, си майстор, защото тя носи само опасности и тъга… По-добре ме заведи братски на трапезата, наредена в твоя чест.
Вечерята им бе осеяна от смях и сладки приказки. Върху белия мрамор блещукаха хилядите огънчета на златните и сребърните съдове, на лъскавия порцелан и многоцветните емайли.
Още с влизането си Соломон беше забелязал, че двете им абаносови кресла, украсени с арабески от слонова кост и тапицирани с коприна, бяха наредени едно срещу друго от двете страни на масата. Противно на строгия протокол, той ги беше приближил и двамата владетели вечеряха за първи път един до друг.
Македа се бе опитала да задържи сервитьорите, които стояха нащрек, за да изпълнят желанията на вечерящите, но гостът ги отпрати отвъд скритите със завеси врати.
Така царят можа да предложи зърна от гроздето, което отронваше за жадните уста на Пречистата, и да й налее в златна ниска чаша упойващо вино и медовина. За да се спази обаче традицията, вечерята завърши с представление на танци и номера.
Докато се възхищаваше на смелите арабески на гъвкавите и леки като листчета савски танцьорки, огъващи се в ритъма на арфите и лютните, царската двойка вкуси една пареща черна течност, все още непозната на Соломон. Савската царица му разясни свойствата на кафето:
— То расте в моята страна, миролюбиви царю, и аз ще ти подаря семена, за да започне да се отглежда в твоите земи. Това вкусно питие има магически свойства: улеснява храносмилането и изгонва умората.
Сервирано в мънички златни чаши, то задържаше аромата си. Като го изпи, Соломон се почувства по-лек и дързък като юноша:
— Тук всичко е вълшебно, несравнима царице, защото е достатъчно погледът ти да спре както слънцето върху нещо, и то придобива неочакван блясък. Ти си идеалната вълшебница, която е в ума ми непрестанно и вдъхновява най-хубавите ми песни. Нека ми донесат една лютня!
Подадоха инструмента на царя поет и той, акомпанирайки си, запя химна на любовта, за слава на красотата на царицата, на прелестното й тяло и бляскавия й ум. Композицията му носеше белега на една езическа чувственост, която подейства като милувка върху плътта на Македа. Очарована от неговия талант и виртуозност, тя беше отпуснала глава върху възглавниците на алгата. Ритъмът беше така завладяващ, че й се искаше да потанцува пред Миролюбивия цар, но плахата й свенливост и някаква умора я обгръщаха като облак.