Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Веднага след танца, савските балерини наметнаха свенливо тежки пелерини и изчезнаха. Иудейските благородници се натъжиха, те биха искали да се любят с тях, но именно защото подобни желания възмущаваха царицата, на спектакъла бе сложен край.
За разнообразие Перлата показа арабски танцьори, гъвкави като котараци, облечени като диви зверове, а също и негри, които под звуците на барабани се въртяха с главозамайваща скорост докато паднат от изтощение и екстаз. Последваха съвсем нови неща за иудеите: египетски комедианти представиха фарсове, факири гълтаха и бълваха огън и вървяха върху гвоздеи или омагьосваха змии.
Соломон и свитата му се забавляваха толкова добре, че забравиха временно страстните савски танцьорки, чиято фригидност още всъщност не познаваха.
През цялото време златният цар не бе престанал с изкусни слова да ухажва царицата. Твърдата решимост на Македа отслабваше, стопяваше се и се хлъзгаше по ръба на една необяснима слабост.
Соломон беше уловил пръстите на Перлата и не ги изпускаше, докато тя му говореше за клетвата и мъчението си. Тя му обясни защо обещанието й да остане девица не й позволява да приеме да живее в палата в Иерусалим: нейните свещеници бдяха ревниво за нейната добродетел под страх от гнева на Иехова.
Мъдрият цар се усмихна, каза няколко думи на една прислужница и след това се обърна към Македа:
— Ако желаеш да обитаваш отделния дворец, който съм приготвил за теб, царице, направи каквото ти казвам: престори се, че имаш дълбока, тежка, непреодолима кашлица и се оплаквай непрекъснато.
Без да се поколебае, царицата се изкашля издълбоко и гърдите й се разтресоха болезнено. Приближените й се разтревожиха веднага. Тя ги успокои с привидно безразличие, но лекарят на Соломон се втурна към нея и заяви:
— Тази кашлица е лоша, царице. Причинена е от опасните ветрове, които проникват в шатрата ви и ви обвиват в пагубния си студ. Трябва да живеете в града.
— Добре — отговори царицата. Ще купя къща в Иерусалим.
— Няма такава, която да е достойна за царицата в този град — намеси се савският съветник Мерари, който изпълняваше длъжността и на ковчежник.
— В такъв случай — отсече Соломон — Перлата трябва да приеме да отседне в необитавания палат за царицата. Там ще е независима и самостоятелна със свитата си.
Македа продължаваше да кашля много, благодари на иудейския цар за грижата му и обещава да отиде в този палат още на другия ден. Савските свещеници не намериха никакво възражение.
Владетелят предпочиташе Савската царица да се настани по-бързо близо до него, но щом се прибра, извиква архитектите на Храма и им нареди да изолират до сутринта бъдещата резиденция на царицата от останалите сгради в свещените стени и да зазидат прозорците на царските конкубинки, така че тя да не ги вижда. И тъй като радостта го душеше, Соломон реши да поговори за любовта си с главния си довереник, Натан, първия жертвоприносител на царството, комуто се поверяваха царските мисли. Той обаче беше недоверчив и му каза:
— Внимавай, велики господарю! Голямо като морето е твоето реноме, а могъществото ти е нечувано! Сигурен ли си, че не ги предаваш в ръцете на тази вълшебница? Какво крие това лице, чиято красота е почти тревожна и което е тъй спокойно като сфинкс, че не издава никакво вълнение? Ти рискуваш, ако Савската царица не отговори на чувствата ти, един ден да се похвали, че те е отблъснала…
— Млъкни, Натане — каза му царят поет. — Не я ли видя как ми се усмихва? Тази усмивка е по-сладка от мед, по-нежна от пъпката на най-красивото цвете!
— И все пак — възрази Натан — мислиш ли, че е разумно един монарх да се ожени за толкова могъща със злато и войска царица като Савската? Помисли си само, че от една разпра между съпрузи може да пламне някоя от тези войни, които така те ужасяват и в които царството ти може и да бъде победено!
— Аз още не мисля да се женя за Савската царица. Тронът й е прекалено висок, прекалено голям. Перлата има божествена мисия. Тя до смъртта си няма да се откаже от мисията да събере в един духовен сноп всички еврейски души. Не мога ли да я обичам като любовник? Аз й имам пълно доверие. Не вярвам на легендите, които се разправят за нея. Нали твърдяха, че имала космати крака, криви ходила и че ръцете й били със седем пръста. Не казваха ли, че ядяла огън, че имала връзки със сатаната и че убивала враговете си само с искрите от очите си?
Натан се усмихваше, обърнал лице към „Женската къща“.