Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Вървеше през двора с Вао’сх и се мъчеше да не обръща внимание на охраната — истинска армия, която ги придружаваше на не особено дискретно разстояние. Спря пред един двоен фонтан, чийто дизайн бе копиран от Миджистра.
— Тази част от университета е Катедрата по илдирийски науки. Тук ще прекарваме по-голямата част от времето си.
Преди заминаването на Антон преди години деканът бе обещал, че докато изпълнява необикновената си мисия на Илдира, Антон ще бъде смятан за ценен член на катедрата, перо в шапката на университета. Сега, докато въвеждаше Вао’сх в старото административно крило, Антон не подозираше какво раздвижване ще предизвика появата му. Стражите на Ханзата се втурнаха пред тях да огледат сградата и да съобщят на администраторите и колегите им. Антон се смути.
Деканът забързано излезе да ги посрещне.
— Радвам се, че най-после се завърнахте при нас, доктор Коликос. — Протегна потната си ръка. — И за вас сме чували много, паметител Вао’сх.
Беше възрастен мъж с гъста, очевидно боядисана червена коса, отпуснати бузи и устни, прекалено пълни за лицето му. Говореха, че бил страшно заядлив, особено на коктейли след няколко чаши вино, макар че Антон не можеше да го потвърди лично — никога не го бяха канили на такива престижни мероприятия.
Деканът погледна накриво стражите на Ханзата, които бяха застанали до вратата, и стисна първо ръката на Антон, а после и на Вао’сх.
— Останахме очаровани, когато получихме първите ви преводи на Сагата, доктор Коликос. Доставиха ни ги тук — всъщност контрабандно. Безкрайно сме задължени на този търговски капитан, която и да е тя.
— Бих могъл да ви кажа името й, но се боя, че Ханзата може да я накаже.
— О, не! Те са всъщност много доволни от работата ни. Назначил съм четирима професори да изучават преводите ви. Предоставихте ни материал за години занапред.
— Съставянето на това епическо произведение е отнело на моя народ хилядолетия — отбеляза Вао’сх.
— Разбира се, разбира се — съгласи се усмихнат деканът. — Тези преводи струват повече от сто дисертации. Хайде, елате. Възстановили сме кабинета ви точно така, както си го спомняте.
„Възстановили?“ Значи деканът бе дал кабинета му на някой друг и след като бе получил нарежданията на председателя, се бе завтекъл да го оправи.
— Намерихме бележките ви за биографията на родителите ви. Очарователни хора. — Деканът вървеше тромаво по коридора на късите си крака. — Хвърлих поглед на някои от скиците ви. Надявам се, че нямате нищо против.
Антон имаше много против, но реши да не повдига въпроса.
— За в бъдеще обаче приоритет ще имат заниманията ви с Илдира.
Ханзейските стражи стояха в коридора напрегнати, наблюдаваха ги внимателно. Деканът очевидно се чувстваше неудобно.
— Доколкото разбирам, паметителят Вао’сх ще ни помага с проучване за председателя?
„Искам нашите учени да го подложат на щателен разпит“ — бе казал Базил Венцеслас. Антон не се учуди, че деканът бе изтълкувал нареждането по този начин.
— Готов съм да ви повторя части от Сагата — каза Вао’сх. — Това е моя функция като паметител.
— Значи сте готов да изнасяте лекции като гост-преподавател? Можем да организираме цял цикъл лекции — толкова, колкото ви е възможно да изнесе. За ограничен кръг ли ще бъдат предназначени, или ще са отворени за всички студенти?
Антон се опита да прикрие изненадата си.
— О, бихме се радвали на колкото се може по-голяма публичност.
60.
Губернаторът на Хирилка Райдек’х
Райдек’х завари тал О’нх отново пред пещерите — седеше и се взираше със слепите си очи в слънцата. След завръщането си от заличения от лицето на земята лагер с бежанци от Хирилка — хората, които той трябваше да защитава, — младежът вече не се чувстваше като бледо копие на убития си от Руса’х баща. Сега най-после, от цялото си сърце, мислеше за себе си като за истинския губернатор на Хирилка.
— Не е правилно да се крия тук, в тези пещери — каза Райдек’х на своя учител.
— Да, не е правилно. Никой от нас не трябва да се крие тук… но какво можем да направим? Да избягаме? Да предизвикаме фероуите? Да влезем в открит бой… и да умрем? Докато магът-император е затворник на хората, не можем да получим никакви указания от него, а няма как да го спасим. Какво можем да направим сами?