Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Снимката бе заобиколена от колаж от сателитни изображения на Южна Африка, карти на нос Добра Надежда, а в един от прозорците бе активиран Coole Earth.
Джулиъс се усмихна и посочи числото 2 в основата на трилита.
— Той е до Тейбъл Маунтън.
— В Кейптаун? — попита Лаклан.
— Сигурен ли си? — попита Танка.
— Абсолютно. Намира се на пет километра на юг от Тейбъл Маунтън — каза Джулиъс. — Там някъде, сред хълмовете и планините. Целият онзи район е скрит под гъсти гори, ненаселен е и е труднодостъпен. О, аз съм бог!
И се усмихна триумфално. В същия момент телефонът на Танка иззвъня. Японецът се отдалечи, за да отговори на обаждането, и приглушено каза:
— Ало? А, коничива…
Лаклан се обърна към Джулиъс:
— Нали разбираш, че това по никакъв начин не доказва превъзходството ти над мен? Номер 2 беше лесна работа. Очертанията на Африка бяха очевидни и за слепец. Аз все още се мъча да открия къде се намира бреговата линия, свързана с номер 3. Защото онова, с което разполагаме, не съответства на никаква брегова линия на Земята днес.
В ъгъла Танка намръщено прошепна:
— О?
Джулиъс подчертано самодоволно сплете пръсти зад главата си:
— Някой ден може да ти изнеса кратка лекция по топографски анализ, брат ми. Хей, сега ми хрумва, че това не е никак лоша позивна: Анализатора.
— Може. Дори можем да я посъкратим на Анал. Аналче, по-добре изпрати тази точка на Джак и Магьосника. Ще им стане приятно.
— Веднага — съгласи се Джулиъс, седна зад клавиатурата, въведе информацията и радостно натисна бутона за изпращане.
Междувременно Танака приключи разговора си с отсечено:
— Йорошии, има хаиринасаи.
После се върна при близнаците.
— Ей, Танк. — Джулиъс го погледна. — Какво ще кажеш да си избера позивна Анализатора?
Танка се усмихна малко тъжно.
— Ще е много подходящо, Джулиъс.
— Не разбрах: кой идва? — попита го Лаклан.
— Какво?
— Нали току-що каза по телефона: „Йорошии, има хаиринасаи“. Това не означава ли „Окей, можете да влезете“?
Танка се намръщи.
— Ти знаеш японски?
— Малко. Навремето ходех с една японска студентка.
Джулиъс му се присмя:
— Ха, ходел бил! Просто си чатехте.
Лаклан се изчерви.
— Между нас имаше връзка, Анал. Което позволява да я категоризираме образно като „ходене“…
Вратата на лабораторията рязко се отвори и пазачът им залитна навътре и падна на пода, покосен от приглушен залп.
Пръски кръв покриха стените и очилата на Лаклан.
В лабораторията нахлуха шестима облечени в черно мъже, въоръжени с автомати МР–58К със заглушители. Поведението им издаваше хора със специална подготовка.
Петима насочиха оръжията си срещу близнаците, а шестият, командирът на групата, отиде при Танка и свали маската си. Беше японец.
— Професор Танака, отвън ни чака хеликоптер. Какво да правим с тези двамата?
До слепоочията на близнаците бяха опрени две дула, готови да стрелят.
Лаклан и Джулиъс бяха затаили дъх.
Танка продължително изгледа двамата гении, сякаш решаваше съдбата им: дали да живеят, или да умрат.
После каза:
— Те все още могат да имат решаващ принос. Ще ги вземем с нас.
И излезе, крачеше решително. Нападателите избутаха близнаците под проливния дъжд. По пътя към хеликоптера минаха покрай телата на охранителите от Специалните сили — всички без изключение бяха застреляни в главата.
Въздушното пространство над Африка
10 декември 2007, 09:30
Като изпускаше дим от взривения си десен двигател, „Халикарнас“ „куцукаше“ през африканското небе. Пейзажът отдолу бе еднообразен — безкраен килим от преливащи един в друг скрити под пищна зеленина хълмове.
Летяха вече два часа след драматичното си измъкване от Абу Симбел и сега се намираха над Уганда в Източна Африка. Планът беше да се доберат до старата си база в Кения и там да се прегрупират.
Зоуи и Магьосника влязоха в пилотската кабина при Скай Монстър. Лили и Алби бяха долу и спяха след изпълнената с безумни опасности сутрин.
— Обади ли се? — попита Зоуи.
— Имам добри и лоши новини — отговори Скай Монстър. — Кои искате да чуете първо?
— Добрите.
— Добре. Получи се съобщение от Англия, от близнаците. Нещо за втория Връх.
Магьосника скочи към близкия компютър и прегледа текста на съобщението.
— Кейптаун. Тейбъл Маунтън. О, тези момчета са талантливи. Добра работа, момчета. Не, отлична работа!
Зоуи се обърна към Скай Монстър:
— Давай сега лошите.
— Без гориво сме, а Кения току-що стана забранена зона.