Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
Доло се намръщи.
— Защо? Само защото шахни са изпратили един стар враг на Авентини да ми зададе няколко въпроса?
— Не. Защото той ще открие всички слаби места в историята, която си му разказал — възрази тя. — И когато го направи, ще пристъпи към действие. Незабавно.
— И ти мислиш, че като избягам в Милика, Мофрен няма да ме хване?
Джин се овладя.
— Не, разбира се. Но може би това ще го забави достатъчно, за да мога да вляза в Мангъс.
Доло я изгледа.
— Значи до това се свежда всичко, така ли? — попита най-после той. — До твоята задача.
— Да не би да искаш да избягам и да се скрия някъде? — попита тя.
— А ти да не би да искаш аз да го направя? — контрира я тихо той. — Да се върна при баща си и да му кажа, че съм се отказал от възможността може би да открия една заплаха за нашето семейство, защото съм се изплашил?
— Но ако те следят и се опиташ да влезеш в Мангъс…
— А ако ме следят и се опитам да се върна в Милика?
— Доло, виж — въздъхна Джин. — Зная, че на Квазама една жена не трябва да казва такова нещо на един мъж… но аз се чувствам отговорна за твоята безопасност. В края на краищата аз замесих теб и баща ти в този план и ако не съм до теб, няма да мога да те защитя.
— Не си ми обещавала никаква защита.
— На теб не. Обещах на себе си.
За нейна изненада той се усмихна.
— И аз обещах на себе си, Джасмин Моро: да те защитавам от твоето културно невежество, докато си в Мангъс. А от Милика няма да мога да го направя.
— Но… — Джин пое дълбоко дъх и въздъхна победена. Тя просто нямаше повече време за спор. Колкото по-дълго се бавеше тук, толкова повече време щеше да има Моф да изгради мрежа около Азрас, а тя трябваше да изкара колата на Доло извън града преди това да стане. — Помисли по думите ми. Моля те!
— Ще помисля — обеща Доло и хвана ръката й. — И ти ще се пазиш, нали?
— Ще се пазя. — Тя се поколеба, погледна го в очите. „Културни различия.“ Може би той щеше да го разбере погрешно, но за първи път това не я интересуваше; необходимостта да прегърне някого беше непреодолима. И тя го направи.
Доло не се отдръпна нито се опита да превърне прегръдката в нещо друго.
За минута останаха прегърнати. После почти неохотно Джин се отдръпна.
— И ти ще се пазиш, нали? — каза тя. — И ако решиш да останеш… не ме търси в работната група.
Той кимна и я погали по бузата.
— Разбирам. А сега по-добре тръгвай.
След три минути, с вързопа градски дрехи, тя отново беше в колата. Никой не чакаше в засада до колата. Никой не изскочи от сенките, нито стреля по нея, когато се качи и подкара. Или хората на шахни още не бяха организирали напълно операцията в Азрас, или Моф с възрастта беше станал небрежен. Лично тя не беше много склонна да залага на последното.
Но засега, изглежда, беше спечелила малко време за отдих — и щеше да го използва пълноценно. Щеше да отиде на няколко километра южно от Азрас и да се скрие за следващия ден и половина. Малко грим от пакета, може би перука и малко почерняне на кожата — и в неделя сутринта щеше да може да влезе в Азрас, без да бъде разпозната. А след това…
Нямаше смисъл да се опитва да мисли толкова напред. С включването на официалното квазаманско правителство в играта тя трябваше да бъде готова да действа според ситуацията. И да се надява, че няма да изложи името Моро.
(обратно)— Така ли? — попита Торал Абрам и премести левия си крак пред десния.
— Точно така — кимна Джъстин. — Сега разтвори крака, легни по гръб на пода и прибери колене до гърдите си.
Младата кобра се подчини и се сви в посочената неудобна поза.
— И това е военен маньовър? — попита кисело той.
— Повярвай ми — увери го Джъстин — Опитай го със стрелба с бронебойния лазер и ще изглеждаш истински боец.
— Ако има кой да те види — промърмори една от другите кобри, които чакаха до стената.
— Най-добре изобщо да не ни виждат — каза Джъстин. — Добре, Торал, ставай от пода. Дарио, твой ред е.
Един от другите младежи отиде на мястото на Абрам в центъра на стаята и зае изходно положение.
— Изхвърляне към тавана — заповяда Джъстин и кобрата скочи нагоре, отблъсна се с крака от тавана и се приземи на няколко метра от изходната точка. Подът се разтърси.
— Някой ден — промърмори нечий глас зад Джъстин — някой от вас ще вземе да пробие дупка на дека.
— Здравей, Уилоша — кимна Джъстин на влезлия незабелязано в стаята мъж на средна възраст. — Не можеш да се нагледаш на шоуто, нали?
— Като гледам как се прави опит да се разбие целият кораб, ме побиват тръпки — отговори вторият офицер Кал Уилоша. — Не правихте ли достатъчно тези силови упражнения?