Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— Не зная! — каза задъхан той. — Бог ми е свидетел, не зная. Един мъж… не ми каза името си… ме извика тази сутрин и ми каза, че иска да понатупаме един селяндур, който ще бъде в апартамент три-четири-шест на улица „Кутцко.“
— И да го убиете?
— Не! Не да го убиваме… Макар да е селяндур, не бих се съгласил, ако поръчката беше такава.
— Говори по-тихо. А каква беше поръчката? Колко обеща да ти плати?
Сибио отново потрепери.
— Не обеща никакви пари. Обеща само да не разкрива пред властите на Азрас някои от другите ни… дейности.
— Криминални дейности?
— Да. И спомена някои от тях… — Той замълча и я загледа умолително. — Това е самата истина… кълна се в Бога.
Значи шантаж… жалко, че нямаше пари, които евентуално би могла да проследи.
— Каза ли ти името на селянина или защо иска да го понатупате?
— Не.
Джин се замисли. Ако Сибио казваше истината това означаваше, че тайнственият възложител на поръчката познава най-малкото отчасти подземния свят на Азрас и неговите дейности. В същото време, колкото и да беше парадоксално, това му познание бе доста ограничено, за да избере една очевидно случайна група като тази на Сибио да свърши мръсната му работа.
Освен ако криминалният свят на Азрас не можеше да му предложи по-добра група. Тя реши да изясни този въпрос с Доло.
Във всеки случай Сибио беше безперспективен.
— До комина има нож — каза тя и се изправи. — Можеш да се претърколиш дотам или по някакъв друг начин да се преместиш и да отрежеш въжетата. Твоите приятели са още в апартамента, в който нахлухте. Вземай ги и се махайте от Азрас.
Сибио провеси нос.
— Но това е нашият град!
— Много лошо — каза Джин остро. — Защото следващите няколко дни той ще бъде и мой град… и ако отново те видя, докато съм тук, Хеброс Сибио, ще направиш онова преждевременно пътуване, за което преди малко стана въпрос, за да видиш Господ. Ясен ли съм?
Той кимна нервно. На Джин не й харесваше особено да заплашва момчето, но още по-малко й харесваше мисълта той да се разприказва из Мангъс.
— Добре. Да се надяваме и двамата, че никога вече няма да те видя.
Тя мина бързо по покрива, стигна до стълбищната шахта, през която беше домъкнала Сибио, и отвори вратата. Той щеше да се освободи с ножа, освен ако не изгубеше равновесие и не паднеше от покрива. Що се отнася до последното, на нея й беше все едно.
Въпреки това почака мълчаливо пред отворената врата, докато Сибио не се премести от ръба на покрива.
Джин беше на две преки от апартамента и вече си представяше мекото легло, когато видя пред сградата паркирани две коли.
Тя моментално изключи фаровете, излезе от колата и включи усилвателите за светлина и за далечно гледане. И двете коли бяха празни, но — тя бързо включи инфрачервения усилвател — гумите и джантите бяха още топли. И макар от мястото, където се намираше, да не се виждаше добре, изглежда, лампите в техния апартамент бяха запалени.
Студена тръпка мина по гърба й. От това, което бе видяла и в селото, и в града, за Квазама среднощните посетители не бяха обичайни. Възможно ли бе да са куриери от Милика с вест до Доло от баща му?
Или Мангъс беше наел други хулигани?
Джин тихо изруга и отново подкара колата. Влизането през предната врата беше изключено, разбира се, дори ако беше нещо толкова невинно, като съобщение от дома на Доло, тъй като нямаше никакво обяснение защо тя, една жена, е била самичка навън през нощта. А ако Доло беше в беда, тя нямаше никакво намерение да се набута право в ръцете на нападателите му.
Но винаги има и заобиколни пътища…
Джин зави на следващия ъгъл и паркира колата през една пресечка в редица от еднакви коли. После, като включи усилвателите на всичките си сетива и се придържаше в сенките, се върна до сградата — откъм задната страна. Сградата не предлагаше много възможности за катерене, но пък нямаше време за губене. Тя се огледа, присви колене и скочи.
Стъпи на покрива съвсем тихо, мина безшумно по керемидите, наведе се над ръба и огледа вътрешния двор за признаци на живот. Доколкото можа да види, нямаше такива. Не беше изненадващо. Отвън можеше да се стигне до вътрешния двор само през отделните апартаменти, а нямаше никаква причина някой да наблюдава мястото, след като бяха установили, че тя не се крие там. Джин стисна зъби, затърси опори, за които да се хване, не намери такива и скочи на земята.
Не можа да го направи така тихо, както скачането на покрива и остана неподвижна, както й се стори, безкрайно дълго. После включи звуковите усилватели на пълна мощност в очакване на някаква реакция. Но жителите на Азрас сигурно имаха традиционната способност на гражданите да спят при шум и след минута тя стана и скочи на задния балкон на техния апартамент.