Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— Не. Но е възможно да я е видяла, когато съм я набирал.
Омнати мрачно кимна.
— Сигурен съм, че я е видяла. — Държеше апарата на дланта си. — Хъркаш ли, когато спиш, Доло Самън?
Въпросът изненада Доло.
— Ами… не зная. Може би малко.
Омнати се намръщи.
— Няма значение. Звукът от дишането на спящ е достатъчно ясен за онзи, който знае какво да слуша.
— Сър… аз…
Омнати го погледна сурово.
— Тя е оставила това при теб. Единственото, което е трябвало да направи, е да се престори, че се качва на онзи автобус, после да се върне и да изчака да заспиш. След това е влязла, взела е ключовете от колата и е изчезнала. Имаш ли представа колко дълго си спал?
Доло вдигна рамене. Чувстваше се леко замаян. Фактически те му изготвяха алиби.
— Може би час. А може и повече.
— Един час! Боже Господи!
Доло облиза устни.
— Сър… нищо не разбирам. Защо Джасмин Алвентин ще се интересува от моето семейство?
— Мисля, че не се интересува от твоето семейство — каза Омнати. — Тя просто те използва: най-напред да й помогнете да се възстанови от катастрофата, а след това за отвличане на вниманието.
— Диверсия?
— Да. — Омнати махна с ръка на северозапад. — След като е разбрала, че разкриването й е неизбежно, тя просто променя плана, дава възможност на баща ти да научи за намерената от семейство Ийтра капсула с припасите и може би го насърчава да съобщи на шахни преди те да са сторили това. После, докато нашето внимание беше насочено към космическия кораб и вашето село, тя те е убедила да я докараш тук, измамила те е, че се качва на автобуса, след което е откраднала колата ти. — Той замълча, загледан замислено в Доло… и когато отново заговори, гласът му прозвуча сурово. — Невинна жертва или не, семейство Самън е помогнало на един враг на Квазама и сигурно ще бъде наказано.
Доло с мъка преглътна.
— Все пак ние информирахме шахни за чуждоземния артефакт веднага щом научихме за него.
— Това може да е смекчаващо вината обстоятелство — кимна Омнати. — Но дали ще се приеме, или не, зависи колко бързо ще хванем тази Джасмин Алвентин. И какво ще научим от нея.
Той даде знак на хората си и те тръгнаха към вратата. На прага Омнати спря и се обърна.
— Баща ти каза, че жената е задавала много въпроси. Кажи ми, пита ли тя нещо конкретно за нашата култура или технология?
Въпросът изненада Доло.
— Хм… не, не, доколкото си спомням. Защо?
— На мен ми се струва, че това проникване в Мангъс е нейна идея.
— Не — поклати глава Доло. — Аз отдавна исках да посетя Мангъс.
— Може би. В такъв случай може би идеята е била твоя и е съвпаднала с нейната цел. — За момент Омнати го гледаше замислено. — Много добре. Задоволи гордостта си, щом желаеш, Доло Самън. Но запомни, че истинските ти врагове не са в Мангъс нито някъде другаде на Квазама.
Доло допря пръсти до челото си.
— Ще го запомня, Мофрен Омнати.
Тримата излязоха. Доло остана на мястото си няколко секунди. После се довлече до прозореца и погледна след отдалечаващата се кола. Емисар на самите шахни… които беше излъгал.
Заради един враг на Квазама.
Той избълва една ругатня в празната стая. „Проклета да си, Джасмин Моро! За Бога, пази се. Моля те.“
(обратно)Когато амонячните пари го удариха в носа, хулиганът трепна и се свести.
— Препоръчвам ти да мируваш — посъветва го Джин. Стараеше се, колкото е възможно, гласът й да звучи дебел и мъжки.
Той се подчини… и се опули, когато видя къде се намира. Джин не можеше да го вини. Оставен на ръба на високия покрив без нищо между него и плочите долу, само две тънки въжета, стегнати около китките и глезените му и завързани за един нисък комин на четири-пет метра настрана го крепяха. Да, той имаше пълно право да се страхува. Всъщност Джин дори се възхити на самообладанието му и на това, че не се разкрещя.
— Да започнем с името ти — каза Джин и приклекна до него.
— Хеброс Сибио — отговори той, без да откъсва очи от спасителните въжета.
— Гледай ме, когато ти говоря — заповяда Джин. Той се подчини, очите му се втренчиха в маскираното й лице. — Така е по-добре. — Сега ми кажи кой ти заповяда да влезеш в апартамента.
— Аз… никой — отговори той. Гласът му трепереше.
Джин театрално въздъхна.
— Може би не разбираш напълно ситуацията, Хеброс Сибио — каза тя хладно. — Косматият ти задник виси от покрива. Достатъчно е да прережа тези въжета и заминаваш да обясняваш на Господ вместо на мен. Мислиш ли, че той ще бъде снизходителен към теб? — Сибио потрепери и поклати глава. — Аз също — съгласи се тя. — Затова ми кажи кой ти възложи да свършиш тази работа.