Сделка за кобри
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сделка за кобри». Краткое содержание книги:
— Казва се Джасмин Алвентин — отговори Доло и отново се зачуди какво ли са научили от баща му. — Намерихме я ранена на пътя и я закарахме в нашата къща.
— И?
— И ни каза, че е от Солас и е претърпяла злополука. Това е всичко.
— Не се ли сетихте, че е добре да я притиснете за повече подробности? Или да проверите истинността на нейната история?
— Разбира се, че се сетихме — отвърна Доло и се постара гласът му да прозвучи като на обиден. — Изпратихме да претърсят пътищата и да намерят колата и другарите й.
— Намериха ли ги?
— Не. — Доло погледна другите двама мъже, после отново върна поглед към Омнати. — За какво е всичко това все пак? Да не би да е избягала престъпничка?
— Тя е чуждоземен нашественик — каза направо Омнати.
Доло очакваше Омнати да пренебрегне или дори да избегне въпроса му. Неочакваният отговор го стресна така, сякаш чуваше това за първи път.
— Тя е… какво? — задъхано попита той. — Но… това е невъзможно!
— Защо? — сряза го Омнати. — Ти сам каза, че семейство Ийтра е намерило извънземен артефакт. Не ти ли мина през ума, че един извънземен артефакт може да е съпроводен от някого, който да го използва?
— Да, но… — Доло отчаяно търсеше какво да каже. В ума му изплуваха думите на Джин точно преди да излезе: „Трябва да ги затрудним, Доло… всеки става подозрителен, когато нещо му се поднася на тепсия.“ — Но точно Джасмин Алвентин каза, че е чуждоземен артефакт — отвърна той. — Защо ще го прави, ако е бил неин?
Омнати се намръщи.
— Какво имаш предвид? Какво е казала?
— Е, когато чух, че прекарват нещо необичайно в Милика, отидох да му хвърля един поглед — каза Доло. — Бяхме заедно с Джасмин Алвентин и на един участък от пътя, където се кара бавно, тя слезе от колата и се качи на камиона да види какво е.
Омнати изглеждаше изненадан.
— Баща ти не споменава нищо за това — каза той.
Доло пое дълбоко дъх.
— Е, защото… защото му казах, че аз съм погледнал в камиона.
Омнати не отместваше очи от него.
— Казал си му, че ти си погледнал?
Доло облиза устни.
— Аз… исках… да припиша заслугата на себе си.
Настъпи продължителна тишина. Омнати и другите просто го гледаха, с презрение.
— Каза, че не знаеш къде се намира жената — продължи най-после Омнати. — Защо не знаеш?
— Защото тя си замина по залез слънце — отвърна Доло. — Нямаше търпение да се върне у дома си и ме попита къде може да вземе автобус за север. Закарах я до спирката в центъра и я оставих там.
Омнати бавно прекара края на езика си по горната си устна. Гледаше строго Доло. Доло издържа на погледа му. Сърцето му туптеше в гърдите му.
— Кажи ми, Доло — каза остро Омнати, — ти видя ли я да се качва на някой автобус?
— Всъщност не. Тя отиваше към един автобус за Солас, когато си тръгнах.
— Да догоня ли автобуса? — попита единият от другите двама мъже.
— Не — отвърна Омнати. — Мисля, че това ще е само губене на време. Тя не е взела този автобус. Нито някой друг.
Доло примигна.
— Не разбирам…
— Кажи ми, Доло Самън — прекъсна го Омнати, — къде е колата ти?
— Навън на паркинга.
Омнати поклати глава.
— Не. Няма я в целия район на шест преки оттук. Търсихме я.
Сърцето на Доло прескочи два удара. Той и Джин бяха оставили колата през две преки…
— Невъзможно е — успя да каже той. — Оставих я на…
— У теб ли са ключовете? — попита Омнати.
Не. Беше ги дал на Джин в случай, че й потрябва кола, докато е навън.
— Разбира се — каза той. — Ей там на масата.
Един от мъжете отиде да погледне.
— Няма ги — съобщи той, размествайки оставените от Доло неща.
— Търси — заповяда Омнати. — Напускал ли си апартамента, след като тя излезе, Доло Самън?
— Не. — Доло наблюдаваше как двамата мъже претърсват стаята. По челото му отново изби пот. Беше много добре да ги насочи към заключението, че Джин е откраднала колата му, но те нямаше да повярват, ако не измислеше някаква приемлива версия за тази кражба. — Бях заспал, когато вие пристигнахте, обаче…
— Какво е това? — попита единият от мъжете. Държеше малък черен цилиндър.
Сигнализиращият уред, който му беше дала Джин.
— Не… не зная — заекна той. — Не е мое.
— Внимавайте — предупреди ги строго Омнати, отиде при мъжа и взе апарата от него. Разгледа го за момент, после внимателно вдигна капачето. „Ако си в беда, свали капачето, натисни копчето и аз ще дойда“ — беше казала Джин…
Но Омнати не го натисна.
— Интересно — промърмори той. — Прилича на някакъв радиопредавател… ето и антената. — Той погледна Доло. — Ти ли й каза комбинацията за отключване на апартамента?