Кладенецът на възнесението

— Цивилизоването не е голямо постижение, ваше величество.

— Не изпитвай търпението ми, терисецо! — извика Джастис и прокара пръсти през останките от косата си. — Говорим за колоси — не бива да се очаква много от тях.

— В Лутадел ли ги водите? — поинтересува се Сейзед. — Дори лорд Владетеля се страхуваше от тези чудовища, ваше величество. Държеше ги далече от градовете. А вие ги водите в най-заселения район на Последната империя!

— Нищо не разбираш — рече Джастис. — Опитах се да говоря за мир, но никой не те слуша, ако нямаш пари или армия. Е, аз имах пари и скоро ще имам и армия. Зная, че Елънд е седнал върху цяла купчина атиум, и отивам при него, за да го… за да му предложа да станем съюзници.

— Съюз, при който градът ще е под ваша власт?

— Ба! — тросна се Джастис и махна с ръка. — Елънд не владее Лутадел — той само топли трона в очакване да дойде някой, който го заслужава повече. Добър човек е, но е неспасяем идеалист. Едната от двете армии ще го свали от трона, а аз възнамерявам да му предложа по-добра сделка от Сет и Страф.

„Сет? Страф? В какво се е забъркал Венчър?“

Сейзед поклати глава.

— Дали пък тази по-добра сделка не включва и колосите, ваше величество?

Джастис се намръщи.

— Бива те да работиш с устата, терисецо. Ти си пример — не само ти, но и целият ти народ — за това, което се обърка в нашия свят. Навремето уважавах терисците. Няма нищо срамно в това да си добър слуга.

— Но няма и нищо, с което да се гордееш — отбеляза Сейзед. — Все пак, ваше величество, позволете да ви се извиня за отношението си. То не е проява на териска независимост. Винаги съм бил твърде свободен в коментарите си. И не ме биваше особено за стюард. — „Както не ме бива и за Пазител“ — добави той наум.

— Ба! — възкликна отново Джастис и поднови кръстосването на шатрата.

— Ваше величество — обади се Сейзед. — Трябва да продължа за Лутадел. Има някои събития, които очакват неотложната ми намеса. Мислете каквото желаете за моите сънародници, но знаете, че ние сме честни хора. Работата, която върша, е отвъд пределите на политиката, войната, трона и армиите. Тя е важна за всички хора.

— Типични приказки на книжник — рече Джастис и се намръщи. — И Елънд е същият.

— Трябва да ми позволите да си тръгна — продължи Сейзед. — В замяна на свободата ми, ако желаете, ще отнеса послание на негово величество крал Елънд.

— Мога да пратя свой вестоносец!

— И да останете с човек по-малко, който да ви защитава от колосите?

Джастис помисли отново.

„Аха, значи се бои от тях. Добре. Поне не е безумец“.

— Е, аз ще тръгвам, ваше величество — рече Сейзед. — Не искам да проявявам нахалство, но забелязах, че нямате възможност да държите пленници. Можете да ме пуснете или да ме предадете на колосите. Но на ваше място не бих ги подтиквал да убиват хора — може да им стане навик.

Джастис го погледна.

— Добре. Ето какво съобщение ще отнесеш. Кажи на Елънд, че не ме интересува дали знае, че идвам — дори не ме интересува, ако му съобщиш числеността на армията ми. Напротив, запомни добре! Разполагам с двайсет хиляди колоса. Той не може да се бие с мен. Не може да се бие и с другите. Но ако се озова зад градските стени, ще съумея да задържа и двете армии. Дори ще му оставя Лутадел. Можем да бъдем съседи. Съюзници.