Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
„Съсредоточи се!“ — заповяда си тя. Ала въпреки това пулсациите упорито отказваха да й разкрият някаква допълнителна информация.
„Добре де. Ще използвам измама“. Тя изгаси калая — почти винаги го държеше разпален — и се пресегна навътре към Четиринайсетия метал. Дуралуминий.
Аломантичните пулсации се усилиха рязко… станаха оглушителни… мощни… имаше чувството, че разтърсват видимо тялото й. Блъскаха като удари по огромен тъпан, поставен непосредствено до нея. Но тя все пак успа да изтръгне нещо от тях.
„Тревога, нервност, безпокойство, неувереност, тревога, нервност, безпокойство…“
Свърши се. Бронзът й изгоря в едно кратко изригване. Вин отвори очи. Никой в стаята не я гледаше, освен ОреСюр.
Чувстваше се напълно изцедена. Главоболието, което бе предизвикала преди малко, сега се развихри с пълна сила. Но тя полагаше отчаяни усилия да запази късчето информация, до което се бе докопала. Не беше изразено с думи, а с чувства — първото й опасение бе, че Бриз предизвиква тези чувства. Тревога, нервност, безпокойство. Но почти веднага си спомни, че Бриз е Усмирител. Ако се беше съсредоточил върху някое чувство, по-скоро щеше да го заглушава. Да се опитва да го изолира от останалите.
Тя погледна Елънд. „Ах, да… старае се да му придаде увереност!“ Ако Елънд стоеше малко по-изправен, това бе, защото Бриз му помагаше незабележимо. Усмиряваше тревогата и безпокойството. И го правеше дори докато подхвърляше обичайните си подигравателни забележки.
Вин погледна с възхищение едрия охранен мъж. Винаги се бе чудила какво точно е мястото на Бриз в групата. Останалите до един й се струваха идеалисти. Дори Клъбс под грубоватата си външност бе силно положителен човек.
Бриз беше различен. Манипулативен, малко егоистичен — сякаш бе влязъл в групата, за да търси предизвикателство, а не за да помогне на скаа. Но Келсайър твърдеше, че бил подбрал хората си много внимателно, заради вярата им, не само заради уменията. Може би Бриз беше изключение. Вин го гледаше как сочи с бастуна си Хам, докато произнася надути фрази. А ето, че отвътре бе съвсем различен.
„Бриз, ти си добър човек — помисли тя и неволно се усмихна. — Само че се опитваш да го скриеш“.
Освен това не беше самозванец. Знаеше го и преди, разбира се, Бриз го нямаше в града, когато бяха открили следите от кандрата. Но допълнителното потвърждение намали поне малко бремето, което й тегнеше.
Ако можеше със същата лекота да елиминира и другите.
След срещата Доксон отиде да пише писмата, които му бяха поръчали, Хам — да провери охраната. Клъбс се върна към подготовката на войниците, а Бриз се зае с нелеката задача да успокои Събора във връзка с отсъствието на Елънд.
На излизане Вин погледна Тиндуил. „Все още ли я подозираш?“ помисли развеселено Елънд, кимна й окуражаващо и Вин се намръщи. Би й позволил да остане, но предпочиташе да понася забележките на Тиндуил насаме.
Вин излезе, следвана от кандрата-овчарка. „Изглежда, все повече се привързва към това същество“ — помисли си със задоволство Елънд. Чувстваше се по-спокоен, че има кой да я наглежда.
Щом Вин затвори вратата, Елънд въздъхна и си разтърка рамото. Седмиците упражнения със сабята и фехтоваческото бастунче оказваха въздействието си — тялото му бе покрито със синини. Опитваше се да не показва, че го боли — поне пред Тиндуил. „Да видим какво ще каже за днешното ми поведение. Не може да не ме похвали за напредъка“.
— Е? — попита той.
— Пълен провал — заяви Тиндуил и се надигна от креслото.
— И друг път съм го чувал — отвърна Елънд и почна да подрежда книгите на писалището. Тиндуил настояваше слугите да се грижат за реда в кабинета му, но той се възпротивяваше на това. Обичаше купчините книги и документи и не искаше други да ги пипат и подреждат.
— Не може да не признаеш, че този път бях по-добър — подхвърли Елънд. — Накарах ги да ме пуснат в лагера на Страф.
— Ти си крал, Елънд Венчър — отвърна тя със скръстени ръце. — Никой не може да те „пуска“ където и да било. Първата промяна в отношението трябва да тръгва от теб — престани да мислиш, че другите са тези, които ще ти разрешават разни неща.
— Кралят трябва да бъде заобиколен от съзнателни граждани — възрази Елънд. — Не искам да се превърна в някой нов лорд Владетел.
— Кралят трябва да е силен — поправи го Тиндуил. — Той приема съвет, но само ако го поиска. И дава ясно да се разбере, че окончателното решение е негово, а не на съветниците. Необходим ти е по-добър контрол върху твоите съветници. Ако те не те уважават, същото ще важи и за враговете ти — както и за масите.
— Хам и другите ме уважават.