Кладенецът на възнесението

Изкачи се по един хълм, обрасъл малко по-гъсто с трепетлики, остави раницата под едно дебело дърво, извади железния металоем и почна да го пълни. Веднага почувства познатото усещане за смалено тегло и пъргаво се изкатери на дървото — сега тялото му бе достатъчно леко.

Увисна на самия връх на дървото и отвори калаения металоем. Периферното му зрение се замъгли както винаги, но погледът му с лекота различаваше подробности от сцената право пред него.

Беше прав, че това е армия. Грешеше обаче, че е съставена от хора.

— В името на забравените богове… — прошепна Сейзед, толкова шашардисан, че едва не падна от дървото. Армията беше организирана по най-опростения и примитивен начин. Нямаше палатки, нямаше транспортни средства, нямаше коне. Само огньове и около тях — фигури.

И тези фигури бяха тъмносини, с различни размери. Някои бяха не по-високи от нормален човешки ръст, други го надхвърляха два пъти и повече. Сейзед знаеше, че всичките са от един вид. Колоси. Същества, които — макар и сходни по форма с човешките — никога не преставаха да растат. С възрастта ставаха все по-големи, докато сърцата им не бяха в състояние да ги поддържат. Тогава умираха, убити от растежа на собствените си тела.

Но преди да умрат, достигаха гигантски размери. И бяха много опасни.

Сейзед скочи от дървото, като направи тялото си толкова леко, че докосна земята безшумно. Прерови бързешком медните си металоеми, откри този, който търсеше, постави го на лявата си предмишница и пак се изкатери на дървото.

Прегледа индекса на металоема. Някъде вътре трябваше да има бележки за книга върху колосите — беше я изучавал, за да разбере дали тези създания имат своя религия. Беше накарал някой да му прочете тези бележки, за да може да ги запамети в медния металоем. Книгата също беше запаметена, но прехвърлянето на толкова много информация в главата му щеше да…

„Ето ги!“ Отвори металоема и премести бележките в паметта си.

Телата на повечето колоси ги предаваха, преди те да достигнат двайсетгодишна възраст. Възрастните екземпляри надхвърляха два човешки боя и имаха масивна мускулатура. Но малцина колоси доживяваха подобна възраст — и не само заради проблемите със сърцето. Тяхното общество — ако можеше да се нарече така — бе изключително агресивно.

Завладян от типичното за него научно любопитство, Сейзед подхрани зрението си с нова доза калай и отправи взор към множеството синкави човекоподобни в търсене на доказателство за това, което бе прочел. Почти веднага стана свидетел на няколко битки. Боричканията около огньовете бяха често явление и което бе по-интересно, случваха се винаги между колоси с почти еднакви размери. Сейзед увеличи зрението си докрай — вкопчи се в дървото, за да не се поддаде на силния световъртеж — и успя да разгледа един от колосите съвсем отблизо.