Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Точно сега нямам време за градски проблеми — отвърна Елънд. — И мисля, че Съборът бе създаден тъкмо за подобни неща. Предайте им, че се осланям изцяло на тяхната преценка. Извинете ме и ги уведомете, че в момента съм зает с организирането на отбраната. Ще опитам да посетя Събора идната седмица.
Доксон кимна, отбеляза си в бележника и добави:
— Има още нещо. Докато преговаряте със Страф, властта ви е прехвърлена върху Събора.
— Това не са официални преговори — възрази Елънд. — Само информативна среща. Все още се придържам към предишното си решение.
— Честно казано, ваше величество — отвърна Доксон, — съмнявам се, че те ще го видят по този начин. Знаете колко се ядосват, когато ги оставяте встрани от важните дела.
— Зная — каза Елънд. — Но рискът си заслужава. Наложително е да се срещнем със Страф. Надявам се да се върна от тази среща с добри новини за Събора. На този етап все още мога да заявя, че взетото решение не е било изпълнено. Така че продължаваме според плана.
„Наистина е по-решителен отпреди — помисли Вин. — Той се променя…“
Трябваше да престане да мисли за подобни неща. Имаше и по-важни задачи, върху които да се съсредоточи.
Разговорът се насочи към конкретните начини, по които Елънд да се опита да манипулира Страф. Всички му даваха съвети за това как се организира хубава измама. Вин ги наблюдаваше и търсеше незабележима промяна в поведението и маниерите им, опитваше се да реши кой може да е шпионинът кандра.
Не беше ли Клъбс малко по-мълчалив от обикновено? Защо Дух бе престанал да говори на диалект — защото бе пораснал, или понеже кандрата трудно можеше да имитира странния му говор? Какво караше Хам да е така превъзбуден? Освен това по-рядко от обикновено встъпваше във философски дискусии. Дали защото беше по-сериозен, или кандрата не знаеше как да се превъплъти докрай в него?
Лоша работа. Ако се задълбочаваше прекалено много, щеше да намери несъответствия в поведението на всеки. Но същевременно те си изглеждаха същите. Хората са твърде сложни същества, за да сведеш поведението им до няколко опростени правила. Освен това кандрата сигурно беше добра — от най-добрите. Зад гърба й имаше цял живот, прекаран в обучение и упражнение да имитира другите, а и тя със сигурност бе подготвяла проникването си дълго време.
Оставаше аломантията. Но покрай всички събития от последно време Вин не бе имала възможност да изпита приятелите си. Всъщност веднага щом си го помисли, си даде сметка, че липсата на време не е извинение. Истината беше, че го отлагаше нарочно. Мисълта, че някой от приятелите й — от най-приближения до краля кръг — може да е предател, й се струваше ужасяваща.
Трябва да преодолее това. Ако в групата наистина имаше шпионин, това означаваше край за всички. Защото когато враговете разберяха за плановете на Елънд…
След тази последна мисъл тя разпали бронз. Почти веднага долови аломантични пулсации от Бриз — милият непоправим Бриз. Както винаги бе твърде добър в аломантията и Вин не успяваше да усети докосванията му в повечето случаи, но освен това бе пристрастен към използването на своята сила.
Е, поне не я прилагате върху нея. Тя затвори очи и се съсредоточи. Веднъж, много отдавна, Марш се бе опитал да я обучи на тънкото изкуство за използване на бронз при разчитане на аломантични пулсации. По онова време тя не си даваше сметка с колко голяма задача се е захванала.
Когато разпалва метал, аломантът издава неосезаеми, подобни на туптене импулси, които могат да бъдат засечени само от друг аломант, разпалил бронз. Ритъмът на тези пулсации — честотата, начинът, по който „звучат“ може да подскаже точно какъв метал е разпален.
Не беше никак лесно, нужно беше време и упорити тренировки, но Вин вече разполагаше с известен опит. Тя се напрегна. Бриз гореше месинг — вътрешния, духовен тласкащ метал. И…
Вин се съсредоточи още повече. Усети как импулсите преминават през нея, двоен притупващ ритъм при всеки удар. Определено се насочваха надясно. Целеха някого другиго, някой, който почти ги попиваше.
Елънд. Бриз бе съсредоточен върху краля. Нищо чудно, като се имаше предвид текущата дискусия. Приз винаги Тласкаше хората, с които говореше.
Успокоена, Вин се облегна назад. Но изведнъж настръхна. „Марш смята, че бронзът притежава повече свойства, отколкото знаят хората. Дали…“
Затвори очи и се съсредоточи върху аломантичните пулсации. Разпали бронз и се концентрира толкова силно, че я заболя главата. В пулсациите имаше… вибриране. Не знаеше какво може да означава това.