Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
- Доста са с туй име тука - отвърна жената. - А аз мога да прая сич-ко, дето и таз Уанда - и го прая по-добре! - Тя пристъпи съвсем близо до Жан-Клод, почти го докосваше. Той я хвана за ръката и нежно поднесе китката й към устните си. Следеше ме с поглед, докато го правеше.
- Ти си действащият - заяви жената. Гласът й бе станал гърлен, секси. Или просто такъв ефект оказваше Жан-Клод върху жените. Може би.
Проститутката се сгуши във вампира. Кожата й изглеждаше много тъмна на фона на белите дантели на ризата му. Ноктите й бяха боядисани в яркорозово, като изкуствената трева във великденските кошници.
- Съжалявам, че ви прекъсвам - обадих се, - но не разполагаме с цялата нощ!
- Значи не тази търсиш - обади се вампирът.
-Не.
Той я стисна точно над лактите и я избута встрани. Тя се побори малко да го докопа отново. Сграбчи го за раменете и се опита да се придърпа към него. Той без усилие я задържа с изпънати ръце. Можеше да удържи и пикап без усилие.
- Ще те оправя безплатно! - предложи жената.
- Какво си й сторил? - попитах аз.
- Нищичко.
Не му повярвах.
- Нищичко, и тя предлага да те оправя безплатно? - Сарказмът е сред вродените ми таланти. Постарах се Жан-Клод да го долови.
- Кротувай! - каза той.
- Не ми нареждай какво да правя!
Жената стоеше напълно неподвижна. Бе отпуснала ръце покрай хълбоците си. Той всъщност изобщо не говореше на мен.
Жан-Клод я пусна. Проститутката дори не помръдна. Той я заобиколи, все едно подминаваше цепнатина между плочките. Хвана ме под ръка. Позволих му. Гледах чернокожата, чаках я да помръдне.
Изправеният й, почти гол гръб потръпна. Раменете й се отпуснаха. Тя отметна глава и си пое дълбоко и треперливо въздух.
Жан-Клод ме задърпа леко нататък по улицата, стискайки ме за лакътя. Проститутката се обърна и ни видя. Погледът й дори не трепна. Не ни позна.
Преглътнах с достатъчно усилие, та чак ме заболя. Измъкнах се от
хватката на Жан-Клод. Той не ми се опъна. И правилно.
Дадох заден срещу някаква витрина. Вампирът застана пред мен и сведе очи.
- Какво й направи?
- Нали ти казах, ma petite, нищо!
- Не ме наричай така! Видях я, Жан-Клод! Не ме лъжи!
Двама мъже спряха до нас и се зазяпаха във витрината. Държаха се за ръце. И аз погледнах през рамо и усетих как по бузите ми пълзи червенина. Там се виждаха камшици, кожени маски, подплатени белезници и неща, които дори не знаех как се наричат. Единият мъж се притисна към другия и прошепна нещо. Вторият се разсмя. Първият забеляза, че ги зяпам. Погледите ни се срещнаха и аз отклоних бързо очи. Тук в квартала гледането беше опасно.
Изчервявах се и се мразех заради това. Двамата мъже се отдалечиха, все още хванати за ръце.
Жан-Клод разглеждаше витрината, сякаш бе тръгнал на покупки в събота следобед. Спокойно.
- Какво направи на онази жена?
Той продължаваше да се взира във витрината. Не можех да позная какво точно е приковало вниманието му.
- Беше плод на небрежността ми, та. Анита. Изцяло моя вина.
- Каква твоя вина по-точно?
- Ами. силите ми нарастват, когато съм до моя човешки слуга -едва тогава той се обърна към мен. Погледът му тежеше. - Когато си до мен, силите ми се увеличават.
- Я чакай, нещо като при чирака и вещицата ли?
Той наклони глава настрани и се усмихна лекичко:
- Да, доста сходно явление. Не знаех, че си запозната с вещерството.
- Такова ми беше детството - уточних. Нямах намерение да се отклонявам от основната тема. - Така значи, способността ти да омагьосваш хората с поглед се увеличава, когато сме заедно. Достатъчно е сил-на, че ти без да се мъчиш, си очаровал онази проститутка.
Той кимна. Поклатих глава:
- Не, не ти вярвам.
Той сви рамене - поредният изящен жест.
- Вярвай, в каквото си искаш, ma petite. Това е самата истина.
Не исках да му вярвам. Защото, ако беше вярно, тогава на практика се явявах негов човешки слуга. Не с действията си, а със самото си
присъствие. От жегата по гърба ми се стичаше пот, но ми стана студено.
- Мамка му - казах.
- Да, така си е - съгласи се вампирът.
- Не. Точно сега нямам време да мисля за това. Не мога! - Вдигнах очи към него. - Дръж под контрол там каквито сили има между нас, става ли?
- Ще се постарая - съгласи се той.
- Не се старай, мамка му, направи го!
Жан-Клод се усмихна достатъчно широко, че да проблеснат връхчетата на зъбите му.
- Разбира се, ma petite!
В дълбините на стомаха ми се разгаряше паника. Стиснах здраво юмруци.
- Ако ме наречеш така още веднъж, ще те ударя!