Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
„Той е на трийсет и шест години, Бог го подлага на изпитание, на каквото е подложил и Йов, с тази малка разлика, че Ричард успява да си разчисти някак сметките с Всевишния, ала без да го мами и обижда. За някаква си година загуби жена си и единственото си дете, късметът се обърна срещу него — изгуби и доброто си име, изгуби и близки хора, например себичния си брат. Но не изгуби себе си. Уж цял живот живеем с него, а колко малко всъщност го познаваме!“
Не щеш ли, Ричард се усмихна и очите му грейнаха.
— Не се притеснявай за мен, братовчеде Джеймс. Затворът е безсилен да ме съсипе. Просто трябва да мина и през това.
Малко задържани биваха прехвърляни от Бристъл в Глостър и вероятно заради това Ричард и Уили бяха предупредени два дена предварително, още първата седмица на януари, че ще ги местят.
— Ще вземете само каквото можете да носите и нито грамче повече — предупреди ги главният тъмничар Уолтър, когато ги отведоха при него. — Нямате право на колички и тарги.
Не спомена откъде ще потеглят, нито с какво ще пътуват, а Ричард и не попита. Уили си умираше от любопитство да научи, но бе прекалено погълнат от болката, понеже Ричард го беше настъпил.
Всъщност Уолтър съжаляваше горчиво, че ще се прости с Ричард Морган, покрай когото по време на тримесечното му затворничество бе изкарал добри пари. Роднините му хранеха и него, и Инсел, а това означаваше, че Уолтър си е прибирал по две пенита всекидневно в джоба, всяка седмица бащата на затворника пък пращаше на тъмничаря четирилитрова дамаджана първокачествен ром, братовчед му — оная странна птица аптекарят, пускаше редовно по гвинея в протегнатата ръка на надзирателя. Ако не бяха тия облаги, Уолтър тутакси щеше да реши, че Ричард Морган е опасен буйстващ луд, и да го прати в болницата „Свети Петър“, където да го държат под ключ, докато Глостър си го поиска. Тоя Ричард наистина си беше ненормален!
Всеки божи ден се къпеше от глава до пети със сапун и леденостудена вода от чучура, бършеше си задника с парцалче, което после переше, вместо да седне на клекалото в клозета като всички останали, се изхождаше приклекнал, офъкваше си косата почти до голо, дори и не се отбиваше в затворническата лавка, почти през цялото време четеше книжките, които му носеше братовчед му, енорийският свещеник на черквата „Свети Яков“, и — представяте ли си! — всекидневно пълнеше с вода от чучура голямо каменно корито и пиеше каквото изтече в месинговата съдинка отдолу. Когато Уолтър го попита какви ги върши, онзи шантавелник отвърна, че правел от водата вино за сватбената си гощавка! Луд за връзване!
Ричард се възползва от тия подарени му от съдбата дни, за да направи престоя си в Глостър по-удобен.
Братовчедът Джеймс — свещеникът, му донесе нов балтон.
— Както виждаш, Ричард, братовчедка ти Елизабет е пришила дебела вълнена подплата, пратила ти е и два чифта ръкавици. Кожените са без пръсти, плетените — с пръсти. Натъпкал съм джобовете с разни нещица.
Затова, значи, балтонът беше толкова тежък. И в двата джоба имаше книги.
— Поръчах ги чрез Сендъл от Лондон — поясни отчето, — на възможно най-тънката хартия, постарах се и да не те затрупвам с богословие. Само една Библия и един молитвеник и требник. — Братовчедът Джеймс — свещеникът, мълча известно време. — Бъниън е баптист, ако това изобщо може да се нарече религия, но според мен „Пътят на поклонника“ е велика книга, затова съм ти я сложил. А също и Милтън.
Имаше и том с трагедиите на Шекспир, една от неговите комедии, „Животописи“ на Плутарх в превод на Джон Дън.
Ричард хвана ръката на преподобния Джеймс и затворил очи, я долепи до страната си. Цели седем книги, все малки, толкова тънка бе хартията, все с платнена подвързия, която се огъваше.
— С балтона, ръкавиците, Библията, Бъниън, Шекспир и Плутарх си се погрижил за тялото, душата и ума ми. Не знам как да ти благодаря.