Миг преди винаги

Аз кимам.

– Това е добра идея. И тъй като е неприятно да се пътува, когато е студено, в това има силна логика.

Гледаме се през покрива на колата още известно време, но аз прекъсвам мислите, които се въртят в главите ни, и казвам:

– Добре де, вземай саковете. Можем да говорим и вътре. Трябва да видиш как е Джорджия.

– О, Джорджия е добре – казва той и отново се навежда над задната седалка. – Майка ми я поливаше.

Вземам китарите и чантата си. Когато влизаме в апартамента на Андрю, в него мирише точно така, както миришеше първия път, когато влязох тук: на празно. И точно както каза Андрю, Джорджия не е изсъхнала и е добре.

Направо се стоварвам изтощена и провесвам крака през страничната преграда.

– Обаче следващото място, където ще отидем – вика Андрю и минава покрай гърба на дивана, – ще бъде далеч оттук.

Чувам как ключовете му издрънчават върху плота в кухнята. Надигам се и се провиквам:

– Колко далеч?

– Европа, Южна Америка – казва ухилен до уши той, когато влиза отново в стаята. – Нали каза, че би искала да видиш Италия, Бразилия и всичките онези места. Предлагам да си изберем едно и да отидем там следващия път.

Изведнъж чувствам в тялото си силен прилив на енергия. Ставам и го поглеждам толкова развълнувана в момента от перспективата, че почти не мога да се сдържа.

– Ама ти сериозно ли?

Той кима и се усмихва широко със стиснати устни.

– Мамка му, ако искаме да останем верни на традицията, можем дори да напишем на малки лентички всички места, които искаме да видим, да ги пуснем в една шапка и да вземем това, което се падне.

Пищя. Направо пищя! Вдигам рязко нагоре ръце.

– Ама това е чудесно. Андрю!

Той сяда на дивана, подпира ръце на масичката за кафе и подвива колене. Аз не мога да седна. Продължавам да стоя на същото място и да гледам усмихнатото му лице.

– Разбира се, ще трябва да продължаваме да печелим пари – казва той. – Все още имаме доста в банката, но като пътуваме извън страната, определено ще свършат по-бързо.

– Нямам търпение да почна работа – казвам аз и това опреснява паметта ми. – Андрю, ти ми каза да бъда напълно откровена с теб къде предпочитам да живеем.

Това привлича вниманието му.

– Къде искаш да живееш?

Аз се замислям за момент и казвам:

– Засега мисля в Радей, но само защото бих искала да бъда там, където са Натали и майка ми, и защото знам, че лесно мога да си намеря работа там, където работи Натали. Нейният бос наистина, изглежда, ме харесва, каза ми да попълня молба и…

Андрю ме спира.

– Не е нужно да обясняваш причините.

Протяга ръка към мен и аз сядам в скута му. Не съзнавах, че бръщолевя, защото съм нервна. Просто не искам да се чувства задължен.

Той ми се усмихва и ме прегръща през кръста.