Миг преди винаги
- Автор: Редмерски Джесика
- Серия: Миг преди никога #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542816546
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Миг преди винаги». Краткое содержание книги:
Сега в очакваното с нетърпение продължение на „Миг преди никога“ Камрин и Андрю посрещат заедно всяка възможност, която животът им предлага, следвайки взаимната си любов към музиката. Но когато буреносните облаци на трагедията надвисват над тях, връзката им е подложена на най-голямото от всички изпитания. Докато Камрин се опитва всячески да притъпи болката от станалото, Андрю взема дръзко решение: за да си възвърнат познатия ритъм на предишния си живот, двамата поемат отново на пътешествие около страната. Заедно те ще преоткрият вълнението, страстта и копнежа и ще срещнат по-големи предизвикателства, отколкото някога са можели да си представят.
– Изненада! – викат няколко гласа, когато влизам в новата ни къща.
Действително съм изненадана, ахвам и вдигам ръка към гърдите си. Отпред по средата е Натали с Блейк до нея. Приятелките ми от любимото ми кафене на “Старбъкс” и сестрата на Блейк, Сара, с която се запознах преди две седмици, когато с Андрю се върнахме в града, всички са там.
– Ау, какъв е поводът? – питам и продължавам да се опитвам да си поема дъх, защото здравата ме изплашиха.
Обръщам се да погледна Андрю. Той се хили, явно има нещо общо с цялата работа.
Натали, сега с кестенява, бухнала коса, силно ме притиска до себе си.
– Това е официалното парти за влизането ви в новата къща – усмихва ми се дяволито и поглежда Андрю. – Защо мислиш, че се преструвах през последните няколко дни, че не ме интересува кой се е завърнал?
– Не си правила подобно нещо – казвам аз.
– Добре де, може би не беше толкова демонстративно – вика тя, – но, Кам, не можеш да кажеш, че не съм крила нещо от теб, нали?
Сега, като се замисля, ми се струва, че има право. Радваше се, че съм се завърнала у дома, но не прекалено, както би било нормално за нея. Бях започнала да си мисля, че по някакъв начин Блейк е успял да я укроти.
Отново се обръщам към Андрю:
– Ама ние дори нямаме мебели.
– О, имате! – казва Натали и ме хваща за ръката.
Води ме в гостната, където по пода са разхвърляни безразборно осем меки пуфа. В средата на стаята има четири плътно долепени една до друга червени касетки за мляко, покрити с плоско парче дърво, което, предполагам, е масата за кафе. Още дори не е пуснато електричеството, но върху “масата за кафе” има три незапалени свещи, поставени върху капаците на тенекиени кутии за сладки, които чакат настъпването на нощта след няколко часа.
Това ме разсмива.
– Харесва ми – казвам на Андрю. – Мисля изобщо да забравим за мебелите и да се придържаме към ретро модата с пуфовете!
Майтапя се и Андрю го знае.
Той се стоварва върху най-близкия пуф и изпъва крака върху пода, като се изтяга в меката облегалка.
– Това ме устройва, но определено ще имаме нужда от наше легло.
Сядам в пуфа до него и се настанявам удобно. Всички останали ни последват, а Натали и Блейк се отправят към кухнята.
С Андрю намерихме тази малка къща пет дни след като пристигнахме тук. Тъй като искахме да сме колкото е възможно по-малко в дома на майка ми, той прекара часове наред в интернет, за да преглежда оферти в списания за недвижими имоти, докато аз си почивах след дългото пътуване с кола от Галвестън. До голяма степен оставих Андрю сам да се занимава с търсенето на къщата. Той ми показваше снимки, а аз си казвах мнението. Тази къща беше безупречна. Беше третата, която ходихме да разглеждаме на място (и не мисля, че това, че той много я хареса, има нещо общо с факта, че случайно видя майка ми полугола, защото си беше помислила, че вече сме излезли). Цената ѝ беше много изгодна, защото продавачите я бяха напуснали преди четири месеца и искаха да я продадат колкото може по-бързо. Накрая я купихме за 20000 долара – по-малко от истинската ѝ цена, и се съгласихме продавачите да не правят никакви ремонти, преди да се изнесат. Тъй като плащахме в брой, всичко стана много бързо.
Днес официално е първият ни ден като нейни нови собственици.
Донесохме много неща със себе си от Галвестън и наехме малък фургон, който влачехме зад нас, пълен догоре с неща, които можаха да се поберат вътре. Обаче скоро трябва да се върнем обратно за мебелите. За съжаление Андрю все още е непреклонен и иска да задържи стария смрадлив стол на баща си, но ми обеща да го занесе да го почистят. Дано го направи наистина!
Натали и Блейк се връщат в стаята с по три бутилки бира, които започват да раздават.
– Благодаря, но без мен – казвам аз.
Натали изглежда съкрушена, издава напред долната си устна и се взира в мен. Носи тясна бяла фланелка, от която циците ѝ стърчат още повече.
– Мъча се да не пия бира най-малко от седмица, Нат – казвам аз. Тя бърчи нос, но свива рамене и казва:
– Тогава ще има повече за мен!
След като Блейк подава бирата на Андрю, отива да седне в единствения останал свободен пуф, но Натали се втурва и го изпреварва. Така че той сяда в нея. Докато се боричкат, Натали издава онзи неин странен смях, а аз поглеждам, за да видя изражението на Андрю.
– Шензи – прошепва той и клати глава, допрял бутилката бира до устните си.
Аз се смея тихо, защото едва сега разбирам какво е имал предвид първия път, когато я нарече гака. Скоро след това проверих името в гугъл и открих, че така се казва онази хиена с голямата уста в сериала “Цар Лъв” .