Миг преди винаги

– Добре дошла в семейството – казва с разтреперан глас тя.

– Благодаря – усмихвам се и избърсвам сълзите си.

Андрю обвива кръста ми с ръка, а пасторът се присъединява към нас. След като той и Марна започват оживено да разговарят, Андрю и аз се отдръпваме на няколко крачки от тях и той не престава да ме гледа. Това ме кара да се изчервя.

– Какво има? – питам аз.

Той клати глава и продължава да се усмихва.

– Обичам те – вика Андрю и от това ми се иска отново да се разплача, но успявам да се сдържа.

– И аз те обичам.

Изкарахме медения месец в апартамента ни много нетрадиционно, защото искахме да изчакаме до първото ни пътуване извън страната, за да изкараме истински меден месец.

– Къде мислиш, че ще бъде? – пита той.

Седим отвън в два шезлонга, пием бира и слушаме живата музика, която се чува някъде от плажа или от парка.

– Не знам – казвам и отпивам от бутилката. – Искаш ли да се обзаложим за това?

Андрю търка с палец долната си устна.

– Хм – замисля се, отпива нова глътка бира и казва: – Мисля, че първото листче, което ще извадим от онази шапка… – свива устни – ще бъде Бразилия.

– Бразилия ли? Хубав избор. Ама не знам… Имам странното усещане, че по-скоро ще бъде Италия.

– Така ли?

– Да.

И двамата отпиваме от бирите си.

– Може пък да се обзаложим – вика той и трапчинката на дясната му буза става по-дълбока.

– Да се обзаложим ли? – разбира се, съгласна съм.

– Е, добре, ако е Бразилия, тогава ще трябва да минеш заедно с мен по плажа в истински стил Рио де Жанейро – казва той и дяволито се усмихва.

Трябва ми малко време да разбера за какво говори и когато се сещам, оставам с отворена уста.

– Няма начин.

Андрю се смее.

– Няма да се разхождам насам-натам по плажа без сутиен!

 Той отмята назад глава и се смее още по-силно.

– Не, момиче, не мисля, че там наистина ходят така – казва Андрю. – Имам предвид, че ще трябва да носиш бразилски бикини, а не онези твърде скромни неща, с които се покриваше във Флорида. Ти имаш страхотно тяло.

Отпива нова глътка и оставя бутилката върху масата пред нас. Аз се замислям за момент и дъвча устната си.

– Договорихме се – казвам аз.

Той изглежда малко изненадан, че се съгласих толкова бързо, но кима.

– А ако е Италия – казвам и на свой ред го поглеждам дяволито, – ще трябва да ми правиш серенада на Испанските стълби[14]… на италиански.

Премятам крак върху крак. Знам, че последното ще изостри похотливото му съзнание.

– Не говориш сериозно – протестира той. – Как, по дяволите, ще изпълня това?

– Не знам – викам аз. – Предполагам, че ако спечеля, ще трябва да измислиш нещо.

Той поклаща глава и свива устни.

– Добре. Договорихме се.