Персевал, или Разказ за Граала

Тук спира моето сказание за Персевал. Сега внимание [6516] пак на Говен ще отделим и пътя му ще проследим. След като бил освободен от кулата, сеньор Говен [6520] на коня си поел на път. Преди да превали денят, той на една могила спрял. Там най-отгоре дъб растял [6524] насред шубраците зелени. Видял на него окачени нов щит и копие голямо, а на пет-шест разкрача само — [6528] жребче от доста странна раса. Говен помислил: — Тез неща са несъвместими, странни даже… Да беше кон голям, да каже, [6532] че е на някакъв васал, на сянка коня разседлал, преди в турнир да се сражава, за да печели чест и слава130. [6536] Щом до дъба се приближил, той неочаквано открил, че там една мома седяла. Тя хубава му се видяла, [6540] но явно някакво горнило било лика й помрачило и в отчаяние горката дори си скубела косата. [6544] Тя плачела над рицар млад със сълзи едри като град, целувала го по страните, по челото и по очите131. [6548] Когато вгледал се, Говен видял, че тежко е ранен младежът, който там лежал. Той бил съвсем изнемощял: [6552] главата — обезобразена, от хълбоците — кръв червена се стичала. Така той страдал, че неведнъж в несвяст изпадал. [6556] В момента по-спокоен бил, тъй че Говен се усъмнил дали е мъртъв или жив и с глас съчувствен, милостив [6560] попитал: — Хубавице мила, той как е? Сякаш губи сила… — Сам виждате — му рекла тя, — че той е много зле. Кръвта [6564] почти като фонтан извира от раните. Та той умира. — Не се, девойко, тревожете! Я по-добре го събудете, [6568] че искам да го питам нещо. — Не, не! Туй би било зловещо, жестоко… Някой по-добре мен жива да ме одере! [6572] Обичам този мъж така, че се въздържам и с ръка да го докосна аз от страх да не извърша тежък грях, [6576] ако му бъде нарушен сънят. Не искайте от мен да го направя, сир. — Остава да го събудя аз тогава — [6580] решително Говен отвърнал. Той копието си обърнал и както го в ръка държал, полека му върха допрял [6584] до спящия и го събудил132. Той отначало се учудил, а после казал на Говен: — Безкрайно съм ви задължен, [6588] защото, сир, от сън дълбок събудихте ме. Нека Бог е с вас! Но предпазлив бъдете и по-далече не ходете. [6592] Защото лудост би било да знаеш, че те чака зло и да се правиш на безстрашен. — Че от какво ли да се плаша? [6596] — Щом питате, ще отговоря: известно е на всички хора, че няма рицари до днес от бой да са излезли с чест, [6600] когато са на път поели отвъд Галвойските предели133. Поне доколкото аз знам, щом някой рицар иде там, [6604] не се завръща134. Аз успях и се завърнах, но разбрах, че смърт грозяла е и мен. Там срещнах рицар, надарен [6608] със смелост и със мощ такава, че друг не го е побеждавал, когато с него е воювал. Сеньор, живота ще ви струва, [6612] ако днес хълма превалите. Я по-добре да си вървите. — Как тъй? Защо бих толкоз път? Ако се върна, ще рекат, [6616] че съм страхлив и малодушен. Не искайте да съм послушен. Решил съм аз и ще замина да видя по каква причина [6620]