Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Беше отговор, толкова изпразнен от съдържание, че Гърни едва се сдържа да не се изсмее с глас. Отговор, който самият той бе давал безброй пъти през годините.
– Очарована съм да го чуя – отвърна Мадлин с явна липса на подобна емоция. После последва Ким и Кайл по коридора към кабинета.
Гърни пристъпи към масата за закуска, седна на един стол и даде знак на Крамдън да се настани на другия срещу него.
Мъжът постави диктофона на масата, натисна копчето за запис, седна и заговори с вял, бюрократичен тон:
– Детектив Евърет Крамдън, районно управление Олбъни, БКР... Записаният разговор е с начало десет часа и седемнайсет минути сутринта на двайсет и четвърти март 2010 година... Разпитван – Дейвид Гърни... Място на разпита – къщата на разпитвания, находяща се в Уолнът Кросинг. Целта на разпита е да се събере информация относно подозрителен пожар, възникнал в помощна сграда в имота на Гърни, определена като плевня, приблизително на сто и осемдесет метра югоизточно от главната къща. Записът ще бъде свален на хартия и показанията ще се подпишат под клетва.
Вторачи се в Гърни с поглед, толкова безцветен, колкото беше и тонът му:
– В колко часа за пръв път осъзнахте, че има пожар?
– Не съм поглеждал часовника. Предполагам, че е било между осем и двайсет и осем и четиридесет.
– Кой го забеляза пръв?
– Госпожица Корасон.
– Какво привлече вниманието ѝ към него?
– Не знам. Погледна по някакъв повод навън през стъклените врати и видя пламъците.
– Като за начало, знаете ли защо е погледнала навън?
– Не.
– Какво направи, след като видя пламъците?
– Извика нещо.
– Какво извика?
– Мисля, че беше „Боже господи, какво е това?“, или нещо подобно.
– Вие какво направихте?
– Приближих се от масата за хранене, където седях, видях пожара, втурнах се към телефона и се обадих на номер 911.
– Проведохте ли някакви други разговори по телефона?
– Не.
– Някой друг от хората в къщата обаждал ли се е някъде?
– Не съм забелязал такова нещо.
– Какво направихте след това?
– Обух си обувките и хукнах надолу към плевнята.
– В тъмното?
– Да.
– Сам?
– Със сина си. Следваше ме по петите.
– Този на име Кайл, който сега е тук?
– Да, моят... единствен син.
– Какъв цвят беше огънят?
– Преобладаващо оранжев. Гореше бързо, с много висока температура и вдигаше силен шум.
– Гореше основно на едно място или на повече от едно?
– Гореше почти навсякъде.
– Забелязахте ли дали прозорците на плевнята са отворени или затворени?
– Бяха отворени.
– Всички?
– Така мисля.
– Така ли ги бяхте оставили?
– Не.
– Сигурен ли сте?
– Да.
– Някакви необичайни миризми?
– Нефтен дестилат. Почти със сигурност бензин.
– Да не би да имате личен опит с горивни ускорители?
– Преди да постъпя на работа в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, за кратко участвах в съвместно обучение с екип от отдела по разследване на палежи.
Иначе безизразното лице на Крамдън трепна няколко пъти съвсем леко, сякаш в резултат от бързо пробягали през ума му неизказани мисли.
– Предполагам – продължи Гърни, – че с кучето сте открили улики за наличието на реактив в основите на вътрешните стени, както и в почвената проба, която взехте.
– Проучихме много щателно цялото място.
Гърни се усмихна на този нищо незначещ отговор.
– И в момента проверявате почвените проби с мобилния хроматограф в микробуса ви. Прав ли съм?
Единствената реакция на Крамдън при това предположение бе мимолетното изпъкване на едно мускулче на челюстта му. Последва кратка пауза, после поредният въпрос:
– Направихте ли опит да угасите огъня, или да влезете в сградата, преди да пристигнат първите отзовали се полицейски екипи?
– Не.
– И не сте правили опити да изнасяте ценните вещи от сградата?
– Не. Огънят беше прекалено силен.
– Какво бихте изнесли, ако имахте такава възможност?
– Инструменти... един електрически сплитер за трупи2... каяците ни... велосипеда на съпругата ми... малко мебели, които съхранявахме там.
– Изнасяно ли е нещо ценно от сградата през месеца, предшестващ пожара?
– Не.
– Постройката и предметите в нея застраховани ли бяха?
– Да.
– С каква полица?
– За домашно имущество.
– Ще ми е необходим опис на имуществото в сградата, както и номера на застрахователната ви полица, името на брокера3 ви, както и това на застрахователната ви компания. Застрахователната премия да се е увеличавала наскоро?