Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
На масата настъпи шокирано мълчание. Пръв го наруши Кайл:
– Мътните да го вземат! И това е приказката, с която баща ти те е приспивал като дете?
– Не я разказваше толкова често, но всеки път, когато я чуех, се плашех до смърт – погледна към Гърни. – Сега, като каза „Не дърпай дявола за опашката“, отново си припомних това вледеняващо усещане. Но... не разбирам как може някой да те е причаквал в мазето. Или защо би ти прошепнал тези думи. Къде е логиката?
Очевидно някакъв въпрос притесняваше и Мадлин, но преди да успее да го зададе, на външната врата силно се почука.
Гърни стана да отвори. На прага бе застанал следователят. Беше по-възрастен, по-едър, сивокос и по-малко атлетичен от повечето детективи в БКР. Ъгълчетата на лишените му от съчувствие очи бяха увиснали, сякаш дърпани надолу от трупано цял живот разочарование от човешките същества.
– Приключих с първоначалния оглед на местопрестъплението – отегченият тон допълваше изражението му. – Сега имам нужда от малко информация от ваша страна.
– Влезте – рече Гърни.
Мъжът щателно, почти вманиачено избърса обувките си в изтривалката пред вратата, след което последва Гърни покрай малкия килер по коридора към кухнята. Оглеждаше обстановката с безразличие, зад което – Гърни беше сигурен в това – се крие навик за подозрителна инспекция. Детективите по палежите, които познаваше в града, до един бяха много проницателни.
– Както току-що уведомих г-н Гърни, ще имам нужда от малко информация от всеки от вас.
– Как ви беше името? – попита Кайл. – Пропуснах го, когато пристигнахте тази сутрин.
Мъжът го изгледа безизразно – без съмнение, помисли си Гърни, преценява агресивната нотка в тона на младежа. След миг каза:
– Детектив Крамдън.
– Наистина ли? Като Ралф?
Още един безизразен поглед.
– Ралф1? От „Младоженците“?
Мъжът поклати глава – повече като отхвърляне на въпроса, отколкото като отговор. Обърна се към Гърни:
– Мога да проведа разговорите в микробуса си или тук в къщата, ако има подходящо място за целта.
– Ето тук на масата е добре.
– Следва да ги проведа индивидуално, без останалите да присъстват, за да се избегне чуждо влияние върху спомените на свидетелите.
– Добре, нямам нищо против. Дали съпругата, синът ми и госпожица Корасон ще се съгласят, зависи от самите тях.
– И аз не възразявам – каза Мадлин, въпреки че тонът ѝ не беше съвсем благосклонен.
– Нямам... нямам нищо против – обади се Ким несигурно.
– Очевидно детектив Крамдън мисли, че можем да се окажем заподозрени – отбеляза Кайл сякаш изгаряше от желание да предизвика спречкване.
Мъжът извади от джоба си малко записващо устройство, подобно на айпод, и го заразглежда, като че ли бе далеч по-интересно от коментара на Кайл.
Гърни се усмихна:
– Не бих му се разсърдил. В случаите на пожар собствениците наистина са обичайните заподозрени.
– Невинаги – меко каза Крамдън.
– Успяхте ли да вземете добри проби от почвата? – попита Гърни.
– Защо питате?
– Защо питам? Защото някой подпали плевнята ми миналата нощ и бих искал да знам дали двата часа, които прекарахте там долу, са били продуктивни.
– Бих казал, да – той замълча. – Но това, което трябва да направим сега, е да проведем разговорите.
– В каква последователност?
Крамдън пак премигна.
– Вие пръв.
– Предполагам, че останалите трябва да отидем в кабинета – вметна Мадлин хладно – и да си чакаме реда?
– Ако не възразявате.
Докато напускаше стаята заедно с Кайл и Ким, тя се обърна на вратата:
– Предполагам, детектив Крамдън, че на даден етап все пак ще споделите с нас какво сте открили за нашата плевня?
– Каквото можем, ще споделим.