Не дърпай дявола за опашката

Ким издаде тих странен звук сякаш трепереше – и потъна още по-дълбоко в креслото си:

– Тръпки ме побиват... само като си помисля, че е бил някъде там по същото време, по което и аз съм била навън... че се е промъквал наоколо в тъмното!

– По същото време, по което всички бяхте навън – отбеляза Мадлин.

– Така е – съгласи се Кайл. – Долу на пейката. Божичко! Може да е бил само на няколко метра от нас. По дяволите!

Или на метър-два, помисли си Гърни. Или дори на сантиметри. Припомни си с внезапно угризение на съвестта как сляпо бе поел край плевнята.

– Току-що ми хрумна нещо – каза Кайл. – За тези две години, откакто сте тук, някой да се е обръщал към вас с молба да ловува в имота ви?

– Доста хора го направиха в началото, когато се преместихме – отговори Мадлин. – Винаги отказвахме.

– Може този тип да е от онези, на които сте отказали. Сред тях имаше ли някой особено ядосан? Или някой, който да твърди, че има право да ловува тук?

– Едни се държаха по-приятелски от други. Не помня някой да е настоявал, че притежава специални права.

– А някакви заплахи? – поинтересува се Кайл.

– Не.

– Или вандализъм?

– Не – тя проследи погледа на Гърни, който се спря върху стрелата с червените пера на плота. – Струва ми се, че баща ти се опитва да реши дали това се брои за вандализъм.

– Кое дали се брои? – попита Кайл, а очите му се разшириха.

Мадлин продължи да наблюдава Гърни.

– Стрела с остър като бръснач връх – отвърна Гърни и я посочи. – Намерих я да стърчи, забодена в една от цветните лехи онзи ден.

Кайл отиде до плота, взе стрелата и се намръщи:

– Това е странно. Нещо друго странно случвало ли се е?

Гърни сви рамене:

– Не и ако не броиш повредените спирачки на трактора, които си бяха наред последния път, когато го използвах, или бодливото прасе в гаража...

– Или мъртвата миеща мечка в комина, или змията в пощенската кутия – прибави Мадлин.

– Змия? В пощенската ви кутия?! – ужаси се Ким.

– Беше съвсем малка, стана преди около година – обясни Гърни.

– Уплаши ме до смърт – каза Мадлин.

Кайл погледна първо единия, после и другия:

– Ако всичко това се е случило, след като сте поставили табелите „Ловът забранен“, не ви ли подсказва нещо този факт?

– Сигурен съм, че на лекциите по право са ви го споменавали – отбеляза Гърни по-строго, отколкото бе възнамерявал, – това, че едно нещо е направено преди друго, не доказва, че е причина за второто.

– Но ако е съборил знаците ти „Ловът забранен“... имам предвид, че... Ако подпалвачът не е бил някакъв клинично луд ловец, убеден, че отнемаш даденото му от Бога право да дупчи с олово сърните... кой тогава е бил? Кой би сторил подобно нещо?

Докато разговаряха, застанали пред френските прозорци, Ким тихо се изправи от мястото си край камината и се присъедини към тях. След малко попита с нисък неуверен глас: