Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Мистър Сноу беше особено заинтересован от така наречената „умиротворителна програма“ на Федерацията за Новите територии. Стив описа подробно как първите пионери си бяха възвърнали територията над вътрешните и външните щати. Съпротивата на южните мюти беше спорадична. Племената, които се бяха сражавали, бяха унищожени или превърнати в крепостни. Повечето оцелели племена бяха преместени в трудови лагери, построени около полуподземни попътни станции; където това не беше възможно, те бяха приели да плащат годишен данък под формата на работни групи или определени квоти от различни руди, дървен материал или други суровини. Те се извозваха с ешелони до надземни дъскорезници, леярни или обработващи заводи с работници мюти и трекери от попътните станции за надзиратели, а след това ги откарваха в подземните промишлени предприятия. Достъпът до миннодобивните операции, извършвани близко до базите на трекерите, се наблюдаваше от подземните нива от групи млади пионери, както се бе правило преди Първото въстание — историческия момент през 2464, когато трекерите бяха установили първата си постоянна връзка със света на синьото небе.
Стив разказа на Мистър Сноу и за „едногодишните“. След излизането на повърхността било открито, че от време на време женските мюти раждат някой „нормален“ — дете мют, което няма генетична малформация и е с еднакъв цвят на кожата по цялото тяло. По някаква необяснима причина нормалните мюти били, без изключение, момчета. Тъй като всяко племе, в което бивало открито отглеждането на необявено нормално дете, било заплашено с незабавно унищожение, всички такива деца още с раждането били предавани на трекерите.
В замяна щастливото племе било освобождавано от задължението да предава квотата си от руда, дървен материал или работни групи за период от дванадесет месеца. Оттук и наименованието „едногодишен“. Новородените нормални мюти, доколкото знаеше Стив, били отнасяни в специален център, известен като Фермата, и там били подлагани на различни тестове във връзка с изследователска програма за живота и след това ликвидирани.
— Говорил ли си някога с някой от нашите южни братя? — попита Мистър Сноу.
Стив поклати глава.
— С тях не може да се говори. Много трудно е да ги накараш да разберат каква работа трябва да свършат. Като планерист на ешелона никога не съм имал контакти с тях. Но трябва да призная, че и никога не съм се опитвал. Първо, защото не ми е работа; второ, защото не е, хм… много здравословно да си около тях дълго време; трето, защото просто не ми е дошло наум да говоря с разни уродливи същества… — Той млъкна и се усмихна смутено. — Искам да кажа, че те не са като теб и Кадилак. Те са…
— Глупави? — попита Мистър Сноу.
Стив вдигна рамене.
— Ако трябва да съм честен — да, повечето вероятно са глупави. Те не знаят нищо и не могат да научат нищо. — Поколеба се, после заключи неуверено: — Е… поне така са ми казвали.
Мистър Сноу кимна с разбираща усмивка.
— Как мислиш се чувстват те?
— Как се чувстват?… — Стив се обърка; не можеше да приеме, че един мют би могъл да чувства нещо.
— Да — каза Мистър Сноу. — Как мислиш се чувстват те като работници в пленнически лагери?
Стив стисна устни и се замисли.
— Не знам. Те са живи, нали? Получават редовно храна. Не трябва да воюват с други племена.
— И са вързани с железни въжета.
— Железни въ… О, искаш да кажеш вериги — отвърна Стив. — Да, това е вярно. Но не всички. Само бунтовниците.
Мистър Сноу кимна, после тъжно попита:
— Защо мислиш се бунтуват?
Стив отговори със смях.
— Предполагам, не им харесва работата.
— А може би имат друго виждане за света?
— Може би — съгласи се Стив. — Онова, което трябва да научат, е да гледат на него по нашия начин. — Той се усмихна да смекчи казаното. — Това е наш свят. Тази страна ни принадлежи. Мютите в лагерите са там, защото не са имали нашата възможност. Те са имали избор… и са избрали да не умрат.
— И това ли са единствените две възможности, които имаме? — попита Мистър Сноу. — Робство или смърт? Ние мислим, ние чувстваме, ние дишаме. Нямаме ли право да съществуваме?