Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Отдръпнах се от прозореца и видях плика на масата. Името ми беше изписано с характерните за Тейлър старателно изрисувани букви. Вътре нямаше писмо, а само две снимки. Евтини и лошокачествени, бях виждал милиони такива. Но този път разпознах момичето на тях. Лицето и болката, изписана върху него.
Отнесох снимките в кухнята и останах да гледам как изгарят в умивалника. Джанет се беше оказала права в твърдението си, че Джони Удс рано или късно ще посегне на дъщеря й. Само не беше изчислила колко скоро ще се случи това. За разлика от Тейлър.
50
На брега беше ветровито и студено. По водата с цвят на олово пробягваха пенливи зайчета. Дръпнах ципа на якето си и поех на юг, към Норт Бийч Авеню.
След два месеца лятото щеше да бъде тук. По пясъка щяха да тичат любителите на здравословния живот и да клечат йогите. От едната страна ще стърчат строгите градски небостъргачи, а от другата ще има само синя вода. Тихо грачене на чайки, приглушени разговори на местните обитатели, разхождащи кучетата си по тревясалите пътеки и отпиващи кафе от картонени чаши, опитвайки се да изпреварят жегата.
Някъде към десет часа идват спасителите и брегът се оживява. Над водата звучи музика, жанровете се смесват в еклектична плетеница. Бягащите пътечки на фитнеса под открито небе издават ритмичен шум, във въздуха се разнася ленив аромат на плажно масло, в крайбрежната кръчма се отварят бири и се поднасят сандвичи. Хората лежат на разпънати одеяла с книги в ръце, разговарят и се пържат на слънцето. И флиртуват, разбира се.
В ранния следобед покрай Норт Бийч Авеню изникват тънки бели колове, между които са опънати мрежи. Младите професионалисти напускат своите небостъргачи и отиват да играят плажен волейбол. Тичане, скачане, яко потене. Още голи тела, още плажно масло и бира. И още флирт, разбира се.
Норт Бийч Авеню възвръща спокойствието си малко след като слънцето се скрие. Още известно време се мяркат закъснели волейболисти, после се връщат бегачите и кучетата със своите собственици. Нощта се прокрадва над езерото и го лишава от цвят, превръщайки го в огромно празно пространство на края на града. Нищо видимо, нищо осезаемо. С изключение на водата, която тихо се плиска край вълнолома.
Това бяха мислите, които ме занимаваха, докато крачех край водата. Един гълъб се мотаеше край мен, равнодушен към мислите ми. Окото му беше заковано в поничката, която си бях взел заедно с кафето. Отхапах една хапка и я хвърлих на чернооката птица, която пъргаво я раздроби с клюна си и отнесе толкова, колкото можеше да носи. Отместих капачката на чашата и вдъхнах горещия аромат, надявайки се кафето да ме стопли. Но стана обратното — то бързо изстина.
До моста на Норт Бийч Авеню чакаше самотна фигура. Винс Родригес беше облечен в синьо кашмирено палто. На ръцете му имаше черни кожени ръкавици, очите му бяха скрити зад тъмни очила. В ръцете си държеше „Сън-Таймс“.
— Днес чел ли си вестници? — попита той, без да вдига глава.
Не бях. Родригес прелисти на първа страница и ми я показа. Кметът и Мичъл Кинкейд пред статуята на Ейбрахам Линкълн. Доближили глави, те очевидно обсъждаха важни неща. Хубава снимка. С такава снимка биха се гордели дори Джон Кенеди и брат му Боби. Текстът с едри букви под нея гласеше:
КИНКЕЙД И УИЛСЪН:
НАШАТА ВРЪЗКА С ЛИНКЪЛН
Хвърлих едно око на материала, който обясняваше идеите на Кинкейд за строителство на ново крило към сградата на Чикагското историческо дружество. Крилото „Линкълн“. Истинско произведение на изкуството, в което ще се съхранява всичко, свързано с личността на Ейбрахам Линкълн. На първо място Прокламацията за освобождаване на робите. Кинкейд я наричаше своя съдба и изразяваше желание лично да финансира строителството. Кметът Уилсън обаче беше категоричен, че парите ще даде общината. Четирийсет милиона долара, но кой ти гледа парите? Със сигурност не и данъкоплатците. Сведох очи към заключението на материала и се усмихнах на мнението на помощник-куратора, който щеше да ръководи новото крило. Дългогодишната доброволка Тийн Маккан очакваше с нетърпение предизвикателствата, свързани с живота и дейността на легендарния Линкълн.
— Колко време ще продължи строителството? — попитах.
— Най-малко две години. През това време Кинкейд ще обикаля страната с Прокламацията. Ще я показва в музеи, църкви и училища, ще разяснява на хората историята и посланието на документа.