Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Петият етаж
Петият етаж - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Петият етаж

Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:

Когато при частния детектив Майкъл Кели пристига неговата бивша приятелка Джанет, която е пребита от съпруга си, той не си дава сметка, че проблемът не е само в домашното насилие. Заемайки се със случая, Майкъл попада в стара къща в северната част на Чикаго, която по мистериозен начин е свързана с една от най-големите загадки на този град: опустошителния пожар през 1871 г., възникнал по неизвестни причини при подозрителни обстоятелства. Разследването на Майкъл го отвежда до място, което той много би искал да избегне — петия етаж на общинския съвет, откъдето кметът дърпа конците на живота в града. Детективът неусетно се озовава в пропит от корупция и омраза свят, обитаван от демони на миналото, в който един престъпник се опитва да фалшифицира историята на града. Майкъл става свидетел на две убийства и е заподозрян в едното от тях.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88
Перейти на страницу:

— Сам решаваш, Дан. Но на твое място ще спя с отворени очи.

— Мислиш, че Джанет ще се обърне срещу мен? За какво?

— Не Джанет.

Подадох му една от застрахователните полици. Името на бенефициента беше подчертано с жълт маркер: Тейлър Удс.

— На твое място щях да внимавам с момичето.

49

Мастърс ги въведе в апартамента. Джанет изглеждаше леко разстроена, а Тейлър — леко отегчена. Настаниха се на масата, от която се виждаше улицата.

Беше изминала цяла седмица, но лицето на Джанет продължаваше да е подпухнало и насинено. Явно й беше трудно да се усмихва, но тя въпреки това опита. Потупа ме по ръката. Тейлър Удс седеше близо до прозореца, с профил към мен. Слушаше музика от айпода си и гледаше несъществуващия трафик на улицата долу.

— Изненадана ли си, че ме виждаш? — попитах.

— Съжалявам, Майкъл.

Още докато изричаше думите, аз бях готов да й повярвам. По същата причина, поради която за малко не останах в затвора на Илиной до края на дните си. Май трябва постоянно да си го напомням.

— Недей да съжаляваш. Това, което си сторила, не може да се върне. Сега сме тук и трябва да решим какво ще правим.

Очите на клиентката ми срещнаха моите, главата й кимна. Поне за тази част от историята можеше да говори. Останалото щеше да почака.

— Дан ни разказа за уговорката ти с кмета.

— Имаш предвид убийството, което е на път да ти се размине.

— Джони беше мръсник, Майкъл. И ти прекрасно го знаеш.

— Предложих ти помощ.

— Нищо не ми предложи. Нима не разбираш, че трябваше да го направя? По този начин?

— За да можеш да се гледаш в огледалото.

— Нещо такова.

— Чудя се — рекох и бавно отпих глътка бира.

Джанет извади кутия цигари и запали. Стана ми хубаво. Съвсем като едно време. После извадих полиците и ги плъзнах на масата.

— Чудя се доколко си го направила, за да се отървеш от Джони, и доколко заради парите — довърших изречението си аз.

Джанет се наведе и издуха струя дим във въздуха. По посока на дъщеря си, която прекрасно се справяше със задачата да не ни обръща внимание.

— Застраховката беше нейна идея — каза Джанет, като произнасяше думите бавно и удължаваше сричките. Сякаш ги теглеше с ченгел, а те тежко увисваха във въздуха. — Тейлър винаги мисли за пари. Само за пари, пари, пари. След като и бездруго ще го убиваме, защо и да не забогатеем?

— Не бих казал, че сто хиляди и петстотин ще ви направят богати — поклатих глава аз.

— Тук си прав — изсмя се Джанет. Смехът й беше някак грапав. Тейлър се обърна, усмивката й беше като ехо на майчината алчност.

— Оня негодник я е пребил — обади се Мастърс, отново забърквайки се там, където не му е работа. — Тя ми показа рентгеновите снимки, а и ти я видя на какво прилича, Кели.

Спомних си лицето й и грозните синини по него.

— Може би нещата не стоят точно така, Дан.

Освен да блокира парите от застраховката, Винс Родригес беше свършил и още малко работа. Бях го помолил да провери онзи барман в „Големия Боб“. Името му беше Крис Грейнджър. Извадих криминалното му досие и го сложих на масата. Джанет го разтвори.

— Твоят приятел барманът — рекох. — Колко от синините ти носят неговия подпис?

Тя не сметна за нужно да отговори. Мастърс грабна папката и плъзна очи по текста.

— Въоръжен грабеж, дребни кражби, изнудване. Три пъти арестуван за физическо насилие. — Ченгето вдигна глава: — Какво искаш да кажеш?

— Част от побоищата са истински. Вероятно повечето. Предполагам, че Удс редовно я е налагал. Но недостатъчно.

Мастърс остави досието, от което надничаше снимката на бившия пандизчия.

— Искаш да кажеш, че е наела Грейнджър?

— Седмица преди убийството на Удс тя е ходила три пъти в бара — свих рамене аз. — Веднъж самият аз я засякох там. Според собственика Грейнджър е дрънкал за някакви пари, които щял да получи срещу услуга на симпатична клиентка. А след това щял да я подреди както трябва, безплатно. Мисля, че последният побой е негова работа. Същият, който ме накара да отида в къщата на Джони Удс.

— Тя беше пребита почти до смърт, Кели.

— Това е било част от плана. Той е можел да се реализира само ако нещата изглеждат грозни. И истински. За да убедят мен, полицията и всички останали.

Джанет кръстоса крака и докосна скулата си с длан.

— На това му се вика телесна повреда, Майкъл.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)