Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
— Сам решаваш, Дан. Но на твое място ще спя с отворени очи.
— Мислиш, че Джанет ще се обърне срещу мен? За какво?
— Не Джанет.
Подадох му една от застрахователните полици. Името на бенефициента беше подчертано с жълт маркер: Тейлър Удс.
— На твое място щях да внимавам с момичето.
49
Мастърс ги въведе в апартамента. Джанет изглеждаше леко разстроена, а Тейлър — леко отегчена. Настаниха се на масата, от която се виждаше улицата.
Беше изминала цяла седмица, но лицето на Джанет продължаваше да е подпухнало и насинено. Явно й беше трудно да се усмихва, но тя въпреки това опита. Потупа ме по ръката. Тейлър Удс седеше близо до прозореца, с профил към мен. Слушаше музика от айпода си и гледаше несъществуващия трафик на улицата долу.
— Изненадана ли си, че ме виждаш? — попитах.
— Съжалявам, Майкъл.
Още докато изричаше думите, аз бях готов да й повярвам. По същата причина, поради която за малко не останах в затвора на Илиной до края на дните си. Май трябва постоянно да си го напомням.
— Недей да съжаляваш. Това, което си сторила, не може да се върне. Сега сме тук и трябва да решим какво ще правим.
Очите на клиентката ми срещнаха моите, главата й кимна. Поне за тази част от историята можеше да говори. Останалото щеше да почака.
— Дан ни разказа за уговорката ти с кмета.
— Имаш предвид убийството, което е на път да ти се размине.
— Джони беше мръсник, Майкъл. И ти прекрасно го знаеш.
— Предложих ти помощ.
— Нищо не ми предложи. Нима не разбираш, че трябваше да го направя? По този начин?
— За да можеш да се гледаш в огледалото.
— Нещо такова.
— Чудя се — рекох и бавно отпих глътка бира.
Джанет извади кутия цигари и запали. Стана ми хубаво. Съвсем като едно време. После извадих полиците и ги плъзнах на масата.
— Чудя се доколко си го направила, за да се отървеш от Джони, и доколко заради парите — довърших изречението си аз.
Джанет се наведе и издуха струя дим във въздуха. По посока на дъщеря си, която прекрасно се справяше със задачата да не ни обръща внимание.
— Застраховката беше нейна идея — каза Джанет, като произнасяше думите бавно и удължаваше сричките. Сякаш ги теглеше с ченгел, а те тежко увисваха във въздуха. — Тейлър винаги мисли за пари. Само за пари, пари, пари. След като и бездруго ще го убиваме, защо и да не забогатеем?
— Не бих казал, че сто хиляди и петстотин ще ви направят богати — поклатих глава аз.
— Тук си прав — изсмя се Джанет. Смехът й беше някак грапав. Тейлър се обърна, усмивката й беше като ехо на майчината алчност.
— Оня негодник я е пребил — обади се Мастърс, отново забърквайки се там, където не му е работа. — Тя ми показа рентгеновите снимки, а и ти я видя на какво прилича, Кели.
Спомних си лицето й и грозните синини по него.
— Може би нещата не стоят точно така, Дан.
Освен да блокира парите от застраховката, Винс Родригес беше свършил и още малко работа. Бях го помолил да провери онзи барман в „Големия Боб“. Името му беше Крис Грейнджър. Извадих криминалното му досие и го сложих на масата. Джанет го разтвори.
— Твоят приятел барманът — рекох. — Колко от синините ти носят неговия подпис?
Тя не сметна за нужно да отговори. Мастърс грабна папката и плъзна очи по текста.
— Въоръжен грабеж, дребни кражби, изнудване. Три пъти арестуван за физическо насилие. — Ченгето вдигна глава: — Какво искаш да кажеш?
— Част от побоищата са истински. Вероятно повечето. Предполагам, че Удс редовно я е налагал. Но недостатъчно.
Мастърс остави досието, от което надничаше снимката на бившия пандизчия.
— Искаш да кажеш, че е наела Грейнджър?
— Седмица преди убийството на Удс тя е ходила три пъти в бара — свих рамене аз. — Веднъж самият аз я засякох там. Според собственика Грейнджър е дрънкал за някакви пари, които щял да получи срещу услуга на симпатична клиентка. А след това щял да я подреди както трябва, безплатно. Мисля, че последният побой е негова работа. Същият, който ме накара да отида в къщата на Джони Удс.
— Тя беше пребита почти до смърт, Кели.
— Това е било част от плана. Той е можел да се реализира само ако нещата изглеждат грозни. И истински. За да убедят мен, полицията и всички останали.
Джанет кръстоса крака и докосна скулата си с длан.
— На това му се вика телесна повреда, Майкъл.