Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
— Точно така — кимнах. — И ти си го знаела още от самото начало. Нека те попитам нещо: доколко истински бяха тези телесни повреди?
— Той ме удари, Майкъл. Джони ме удари.
— Доскоро казваше „той ме би“, а не само „удари“.
Джанет сведе очи към пода и се зае да изследва пукнатините в живота си. Някога бяхме влюбени и много млади. Днес вече нямаше нищо. Клиентката ми просто нямаше с какво да ме привлече. И го знаеше.
— Кой натисна спусъка? — попитах.
Джанет не вдигна очи. Тейлър започна да почуква с крак, а аз продължих да говоря:
— Предполагам, че първоначалният план е включвал стриктна самозащита. Ти ме наемаш, запознаваш ме с характера на насилието. Няма значение дали следите от това насилие са дело на Джони или на човек, когото си наела. Ти застрелваш Джони, аз давам показания за това, което съм видял. След което всякакви обвинения срещу теб отпадат. Пропускам ли нещо?
Отново не получих отговор.
— После Тейлър открива револвера в офиса ми и двете заедно измисляте нещо по-хитро. Защо да рискувате с тезата за самозащита, когато можете да заковете някой като мен? При това със собствения му револвер?
Погледнах към Мастърс. Той гледаше момичето. Отново насочих вниманието си към Джанет.
— Онази нощ в дома ти беше част от плана.
Джанет най-сетне вдигна очи.
— Искахме да преспиш у нас — сви рамене тя.
— Съседите обичат да надничат през прозорците, нали? Преценила си, че със сигурност ще ме видят, когато си тръгвам. Автоматично се превръщам в твой любовник.
— Не сме планирали появата на Джони пред къщата. Странното е, че той нито веднъж не ми спомена за това.
— Чия беше идеята, Джанет?
Тя наклони глава и издуха нова струйка дим към бъркотията помежду ни.
— Идеята за какво, Майкъл?
— Да ми прехвърлите отговорността за убийството на Джони. Да оставите оръжието ми на местопрестъплението. Да го върнете обратно в офиса ми, след като присъстващият тук детектив безразсъдно го отмъква от помещението за веществени доказателства. Предполагам, че и полицията е била своевременно информирана.
По-скоро почувствах, отколкото видях как Мастърс трепва. Някак не ми се вярваше, че за пръв път чува за връщането на револвера зад книгите в офиса. Продължих да говоря на Джанет, търпеливо очертавайки контурите на цялата операция.
— Предполагам, че това е работа на момиченцето, което седи ей там — махнах към прозореца аз. — Тя дори ми изпрати книгата на Джони, смятайки, че все още съм в затвора. Ако някой от пазачите бе открил бележката й, щях да се накисна още повече. Това стига ли ти?
Джанет пусна цигарата си в празната бирена бутилка и се извърна към стената. Мастърс опря длани на коленете си и се втренчи в обувките си. Тейлър гледаше през прозореца и слушаше музика. За известно време останахме неподвижни: аз, двете ми клиентки и измореният до смърт детектив. Правехме усилия да гледаме навсякъде другаде, но не и един в друг. После Мастърс стана да си върви. Клиентките ми — също. На прага детективът ме дръпна встрани.
— Не се опитвай да ни търсиш, Кели — промърмори той.
— А защо трябва да си правя този труд?
— Защото винаги го правиш.
Погледнах към момичето, което се занимаваше с айпода си, без да обръща внимание на света на възрастните.
— Тя натисна спусъка, нали?
Мастърс се поколеба. Може би не знаеше. Може би не искаше да знае. За разлика от мен. Аз знаех не само това, но и още нещо: никога нямаше да приключа това дело, дори и да можех. Нямаше как да обвиня едно четиринайсетгодишно момиче, дори да е убиец.
Махнах с ръка и промърморих:
— Няма значение. Това вече не интересува никого.
После те си тръгнаха. И тримата. Пристъпих към прозореца и надникнах през плетеницата от клони под апартамента ми. На ъгъла Дан Мастърс спря и докосна рамото на Джанет. Размениха си няколко фрази, после Мастърс протегна ръка. Джанет се притисна в него. Той наведе глава и я опря в нейната. Прегърнати, двамата тръгнаха към една тойота корола, паркирана пред пожарен кран и декорирана с квитанция за глоба. Тейлър вървеше на няколко крачки след тях със слушалки на главата, тътрейки маратонките си. Палците й се въртяха в ритъма на музиката, предлагана от модерните американски технологии. Мастърс седна зад волана, а Джанет се настани до него. Момичето спря под уличния стълб и вдигна глава към прозорците ми. Стори ми се, че се усмихна. Сигурен бях, че ми махна. После влезе в колата. Вече бившият детектив от Чикаго запали двигателя и королата потегли. Поредното здраво семейство тръгваше да преследва американската мечта.