Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Ще ида да видя дали прожектират нещо в киното - обади се Джийн.
- Може да са решили да покажат някой филм, след като всички сме тук.
- Няма нищо - каза Ейвис, - само бележка, на която пише, че следващата прожекция е утре следобед.
- Мъжете сигурно вече са на брега - каза Маргарет, загледана през прозореца. - Късметлии.
- Ами твоят мъж, Франсис? - Джийн облегна брадичка на ръката си, наведе глава на една страна. - Как ти предложи?
Франсис стана и започна да събира чиниите върху таблата.
- О, не е нещо интересно - отвърна тя.
- Сигурна съм, че ще ни е интересно - подхвърли Ейвис. Франсис я погледна намръщено.
Маргарет си помисли, че вероятно е по-добре да насочи разговора в друга посока, но трябваше да си признае, че я гложди любопитство.
Всички зачакаха. И Франсис, след кратко колебание, седна, а мръсните чинии останаха струпани на купчинка пред нея. Разказа им с тих, лишен от емоции глас, а думите й бяха пълна противоположност на излиянията на Ейвис. Срещнала го в Малая, докато работела като медицинска сестра. Редник от инженерния корпус Чоки Маккензи, на двайсет и осем години. От градче на име Челтънъм. Имал рани от шрапнел, които се инфектирали в тропическа жега и влага. Тя се грижела за него и след няколко седмици, той много се привързал към нея.
- Понякога, когато имаше треска, губеше представа за реалността и си мислеше, че вече сме женени. Не биват да поддържаме отношения с мъжете, но неговият капитан, който лежеше на съседното легло, му позволи. Всички им угаждахме. Съгласявахме се с какво ли не, стига от това да се чувстват по-добре.
- И кога ти предложи? - попита Джийн. Над главата й неоновите лампи се включиха внезапно и огряха лицата на жените.
- Ами... всъщност ми предлагаше много пъти. Не беше само веднъж. Мисля, че бяха поне шестнайсет, преди да съглася.
- Шестнайсет пъти! - възкликна Ейвис. Сякаш не можеше да повярва, че Франсис е способна да провокира такава настойчивост.
- Какво те накара да се съгласиш? - понита Маргарет. - Накрая, имам предвид.
- Какво го е накарало да продължава да ти предлага! - измърмори Ейвис.
Но Франсис стана и погледна часовника си.
- Мили боже, Меги! Виж колко е часът. Твоето куче вече отдавна чака разходката си.
- О, по дяволите. Права си. Най-добре да слизам долу - каза Маргарет. Кимна на останалите и двете с Франсис хукнаха към каютата.
Момичетата се целуваха. Направиха го веднъж, за кратко, после се обърнаха да го погледнат и се засмяха на липсата на реакция от негова страна. По-ниското се облегна на високия стол пред бара, изгледа го съблазнително, после протегна голия си крак. Другото, в зелена рокля, която бе твърде голяма за слабата му фигура, измърмори нещо, което той не разбра, и се наведе напред да разроши косата му.
- Две, две. Вдигна два пръста. - Много добро прекарване. Две, две.
Отначало им бе поръчал и на двете по питие. Отне му няколко минути да схване какво му предлага момичето. После поклати глава, макар тя да свали цената до почти една трета от първоначалната.
- Нямам повече пари - каза той, а думите му прозвучаха странно и размазано в собствените му уши. - Всичко замина.
- Не, не - каза момичето в зелената рокля. Сякаш бе чувала откази твърде много пъти и всички са били безсмислени. - Две, две. Много, много хубаво.
По някое време през нощта бе изгубил часовника си и вече нямаше представа кое време е. Някакви мъже подвикваха или се биеха аматьорски отвън на улицата. Момичета ичезваха на горния етаж, после пак слизаха и си приказваха или се караха с колежките си. Навън неоновият надпис с името на бара грееше в синьо и осветяваше входа като в студено сиво утро.
На стената можеше да се види снимка на Айзенхауер, вероятно дарена от някой американски редник. Колко ли беше сега часът в Америка? Никол се помъчи да си спомни как бе пресметнал часовата разлика по-рано същата вечер.
В другия край на стаята, полуседнал, полуизлегнал се на една пейка, Джоунс Уелсеца слагаше цигари в устата на едно момиче и се смееше, когато то се закашляше.
- Не вдишвай толкова много - обясняваше той, докато момичето шеговито го удряше с тънката си ръка. - Ще ти прилошее.
Забеляза, че Никол го гледа.
- О... не... не ми казвай, че харесваш и малката Ани, нали? - викна той. - Алчно копеле. Вече си имаш две.
Никол се опита да отговори нещо, но думите сякаш се превърнаха на пепел в устата му.
- За жените и любимите - вдигна тост Джоунс Уелсеца, стиснал чаша в ръка. - Дано никога не се срещат.
Никол вдигна чаша в отговор и отпи голяма глътка.
- И никакви бунища - измърмори той. Джоунс, който едва го чу, избухна в смях.